Очите на любовта
- Автор: Дейвис Маги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Очите на любовта». Краткое содержание книги:
Сега му стана ясно, че тази идея не е била нищо друго, освен плод на силната треска. Тази жена го бе омагьосала. Замая главата му с похотта си и го заблуди относно истинската си същност. За малко да повярва в приказките на калдейския монах, който вярваше в ирландската магия!
Монехът трябваше да го предупреди да се пази от силата на тази магия.
Едайн скоро заспа. Насън помръдна крака си и докосна неговия под топлата завивка. Внимателно, за да не я събуди, Асгард се отдръпна.
Не знаеше какво трябваше да направи оттук нататък, но вече изпитваше силни съмнения, че някой ден щяха да стигнат до Париж.
15
Коледният панаир в Къркудлис беше събрал почти всички хора от областта. Овчари задръстиха улиците със стадата си. Заедно с отглеждането на жито, овцете, в момента покрити с дебела зимна вълна, бяха основният източник на доходи в тази гранична област между Шотландия и Англия.
На панаира се предлагаха за продажба не само овце, но и коне, свине и крави. Един гайдар, двама свирачи на рог и един тъпанджия свиреха през цялото време, състоя се търг за свободни работници, които си търсеха ново място, група акробати показаха изкуството си.
След изгрев — слънце пристигнаха петдесет рицари на крал Хенри и една колона войници, командвани от английския граф Тюксбъри, и се разположиха на лагер пред града. Скоро след това войниците се изсипаха по улиците на Къркудлис и се разпръснаха по пазара и кръчмите с надеждата да си намерят благосклонни момичета.
Денят беше ясен и слънчев, необикновено хубав за сезона. Циганите наредиха колите си в самия край на панаира и заградиха с въжета парче земя, където изложиха конете на Тирос — два отдавна отслужили службата си бойни коня и една красива кобила. Жените покриха колите с пъстри парцали и изпратиха децата да викат по улиците, че поправят всякакви домакински съдове. Всеки клиент чуваше дискретни намеци за гадаене на бъдещето или цигански танци.
Мила и Едайн отнесоха Асгард в задната част на каруцата, за да го скрият от любопитни погледи. Циганското момиче излезе с другите жени, за да разузнае дали могат да измъкнат пари от войниците. Магнус искаше да огледа конете, които се предлагаха за продан. Едайн, увита в дебелата си наметка и скрила лице под червеното було, седеше в колата и бдеше някой да не открие Асгард.
Не остана дълго сама.
— Виж ти какво имаме тук! Гадателка! — Двама от пешаците на Тюксбъри спряха пред колата, понесли наполовина пълен мях с вино.
— Искам да видя лицето ти, сладурче! — извика единият и посегна към булото й.
Едайн едва успя да се отдръпне. Погледна втренчено войничетата през червената коприна и прехапа устни.
Никой не й беше казал как трябва да се държи в подобни случаи. Нямаше представа дали можеше да им гледа на ръка. Казаха й да си сложи булото и да охранява тамплиера, нищо повече. Колата на Мила беше по-назад, под дърветата, където трябваше да стоят децата. Но и те бяха изчезнали. Магнус, който се надяваше да купи кон с парите на Дьо ла Герш, също я беше изоставил.
Един от войниците се опита да се покатери до нея в колата.
— Хайде, циганко — подкани я с усмивка той и пъхна в ръката й монета. — Искам да ми гледаш на ръка и да ми кажеш кое хубаво момиче ще подслади живота ми, докато съм на лагер в този забравен от бога град!
Тя го отблъсна, но той не се предаде и се опита да я прегърне. Велики боже, каза си Едайн и бързо се освободи. Още не се беше стъмнило, а двамата бяха пияни.
Отчаяна, тя се опита да прецени какво трябваше да направи. През цялото време следеше с поглед другия войник, който размахваше мяха с вино и се хилеше глупаво.
Първият отново посегна към булото й.
— Хайде де — настоя той и я потегли за ръката. — Свали това хубаво червено було и ще ти позволя да пийнеш малко вино. Виното ще умилостиви сърцето й, нали, Родни, стари приятелю?
Войникът хвана другата й ръка и още веднъж пъхна монетата в шепата й. За да му попречи да й свали булото, Едайн отговори:
— Добре, щом настоявате, ще пия от виното ви. Но първо ме пуснете. — И тя повдигна булото съвсем леко.