Розата и херцога
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Розата и херцога». Краткое содержание книги:
Като прегърна сестра си, Джесика попита:
— Кога ще бъде сватбата?
— В сряда — отвърна невъзмутимо Розалинд.
Това предизвика ново изумено мълчание. Най-сетне Джесика възкликна:
— Чака ни много работа!
Стисна ръката на сестра си и я помъкна нагоре по стълбите. Преди да излезе, Розалинд хвърли усмихнато поглед през рамо към своя годеник.
— Мислех, че имаш съпруга — обърна се Томас към него с тих, овладян глас, който не звучеше обвинително, но изискваше обяснение.
— Вдовец съм. Без деца — отвърна лаконично херцогът. — Имах… други причини да не направя предложение, но в крайна сметка реших да обясня ситуацията на Розалинд и да я оставя сама да избере.
Актьорът кимна с видимо облекчение.
— Моето момиче е разумно. Ако тя мисли, че ставаш за съпруг, това е достатъчно за мен.
— Бях откровен с нея и съм й много благодарен за избора, който направи. — Стивън замълча за момент, след което додаде: — Розалинд каза, че няма да създаде проблеми на трупата, като я напусне. Вярно ли е, или ще трябва да останем, докато й намериш заместничка?
— Ти ни я вземаш — промълви тъжно Томас.
Младият мъж кимна.
— Но не завинаги. Тя ще иска да вижда често своето семейство.
Томас се намръщи и се обърна да огледа стаята. Погледът му падна върху Мери Кент.
— Ти, момиче — възкликна с гръмкия си глас той. — Можеш ли да играеш?
Мери подскокна от неочакваното внимание. Преглътна с усилие и отговори:
— Да, сър. Не съм толкова добра, колкото Саймън, но имам няколкогодишен опит с малки роли. — И изведнъж се усмихна. — От мен би излязла чудесна прислужница на героините на мис Джесика.
Томас се засмя.
— Чудесно. Ще работиш ли за мен за две лири седмично?
— О, да, сър! — извика развълнувано момичето.
Всичко се развиваше със смайваща лекота. Интересно, колко дълго щеше да продължава късметът му.
Силно развълнувана, Джесика се тръшна на леглото в малката стая, която делеше със сестра си.
— Какво ще облечеш на сватбата? Същата красива синя рокля, с която се омъжи за Чарлз ли?
Розалинд се намръщи.
— Със сигурност не. Мислех си за роклята на Офелия от сандъка с костюмите. Какво ще кажеш?
— Чудесно! Винаги си изглеждала прекрасно в нея. — Младата актриса се ухили до уши. — Тя очертава много добре фигурата ти. Стивън ще бъде направо ослепен от красотата ти. Отивам да я взема още сега, за да имаме време да решим какво още ще ти бъде необходимо.
Розалинд кимна и съблече роклята си. Метна я внимателно на един стол и установи, че сестра й я зяпна втрещено. Младата жена сведе поглед и видя следите от страстните целувки по разголената горна част на гърдите си. Лицето й пламна и тя понечи да ги прикрие.
Джесика възкликна ужасено:
— Да не би да те е удрял? Кълна се, ако го е направил…
— О, не! И дума да не става.
Спомнила си, че въпреки привидното си лекомислено държание, сестра й беше все още девствена, тя се отпусна на леглото и рече:
— Съжалявам… трябваше да бъда по-внимателна, но двете с теб живеем в една стая от толкова отдавна, че изобщо не помислих. Повярвай ми, Стивън не ми е сторил нищо лошо. Двамата не се държахме съвсем благопристойно, но затова пък беше… прекрасно. — Тонът й придоби предупредителни нотки. — Не забравяй, аз съм вдовица на зряла възраст и някои неща са ми позволени. Но ти не трябва да подражаваш поведението ми, колкото и романтичен да е твоят Ромео!
Сега бе ред на Джесика да се изчерви.
— Той не е моят Ромео. Но е много добър актьор, нали?
— Да. Сигурна съм, че ще ти бъде много приятно да го посветиш като нов член в трупата — пошегува се Розалинд. — Така ще разбереш дали целувките му ти харесват толкова, колкото и талантът.
Спомни си вълшебната омая, което бяха излъчвали сестра й и новият артист, и внезапно, за свое изумление, се разплака.
Скри лице в дланите си и усети ръцете на сестра си около раменете.
— Роза, какво има? — попита разтревожено тя. — Това не ми приличат на сълзи от щастие.
Младата жена заплака дори още по-силно. Изпитваше отчаяна нужда да разкаже на някого цялата история, а Джесика бе най-близката й приятелка. Двете бяха споделяли какво ли не, сгушени в тъмнината на своята стая. Можеше да й има доверие.
— Стивън е много болен — промълви на пресекулки тя. — Той… вероятно няма да живее повече от няколко месеца.