Елфите на Шанара

Тя отвори ядосано очи и се напъна да си спомни. Събитията минаваха пред нея като на парад, живи и страшни. Тя видя Гарт да стои с нея срещу Шадуина на ръба на скалите над Синия разлив. Представи си още веднъж как беше преминала първата нощ на брега, когато Тайгър Тай и Дух си заминаха. Сети се за Стреса и Фавн, мъчейки се да си спомни как изглеждаха, говореха и се държаха и какво бяха претърпели, помагайки й да пътува през този чудовищен свят — приятели, които бяха й помогнали, а тя сега ги изостави.

Мислите й за комбинираната котка и дървесния пискун накрая я разсъниха напълно. Рен се надигна, седна и бавно се огледа. Беше на сигурно място тук, в Арборлон, в двореца на Кралицата Елф, в дома на Еленро Елеседил, която беше нейна баба. Рен пое дълбоко въздух, борейки се с представата и мъчейки се да я направи реална. Беше реална, разбира се — и все пак, в същото време, още не изглеждаше такава. Представата е твърде нова, предположи Рен. Тя беше дошла, търсейки истината за своите родители, но не можеше да допусне, че тя ще се окаже така разтърсваща.

Рен си спомни какво си бе казала, когато Коглайн за пръв път заговори с нея за сънищата. Онова, което ще научи, ако се съгласи да пътува до Рога на пъкъла, за да разговаря с Аланон, ще промени много нейния живот.

Тогава дори не можеше да си представи колко много. Това едновременно възбуждаше любопитството й и я плашеше. Толкова много неща бяха се случили, за да я доведат на Мороуиндъл и при елфите, и сега беше изправена лице в лице с един свят и един народ, които всъщност не познаваше или не разбираше. Последната нощ Рен беше открила точно колко трудни можеха да се окажат нещата. Щом дори нейната собствена баба предпочиташе да я заблуждава, доколко можеше да се довери на който и да било друг? Продължаваше да я измъчва фактът, че има тайни, които крият от нея. Беше изпратена при елфите с някаква цел, но все още не знаеше каква е тя. Ако Еленро я знаеше, го не й казваше поне засега. Не казваше нищо и за демони те — само това, че не са дошли от Забраненото място и че Елкрис не се е провалил. Но те бяха дошли отнякъде и Рен бе сигурна, че кралицата знае откъде. Тя знаеше много неща, които не казваше. Тайни — отново й хрумна тази дума. Тайни.