Господари и господарки
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господари и господарки». Краткое содержание книги:
— Хайде, угоди на прищявката на един старец.
— Добре, де. Петдесет и пет кила.
— Хъм… Не би трябвало да е премного… Пет километра по посока на Главината… Ще ти се стори, че леко се плъзгаш наляво, няма нищо страшно…
Той светкавично стисна ръката й. Усещаше се млад и замаян. Магьосниците от Университета биха се втрещили.
— Нека те отведа от тази суета! Той щракна с пръсти.
Задължително е да има поне приблизително запазване на масата. Това е основополагащо правило в магията. Ако нещо бъде преместено от точка А в точка Б, нещо друго, което се е намирало в Б, ще се озове в А.
Не бива да се пренебрегва и инерцията. Колкото и бавно да се върти Дискът, точките с различен радиус се движат с различна скорост спрямо Главината. Магьосник, пренасящ се по посока към Ръба, трябва да е готов за опасността земята да се изплъзне изпод краката му.
Петте километра до Ланкърския мост не причиниха нищо повече от леко подръпване, но Ридкъли го очакваше, затова само се притисна до па-рапета с Есме Вихронрав в ръцете си.
А тролът митничар, който допреди частица секундата седеше там, се просна в целия си ръст насред Голямата зала, и то върху Ковчежника Баба погледна буйстващата долу вода, после изгледа Ридкъли.
— Я да ме върнеш там тутакси! Нямащ право да се държиш тъй.
— Горкичкият аз, май ми се изчерпаха силите Изобщо не го проумявам, ех, че неловко поло-жение, но пръстите ми изведнъж омекнаха. Разби-ра се, бихме могли да тръгнем натам пеша. Вечер-та е прекрасна. Тук винаги е имало прекрасни вечери.
— Всичко беше преди петдесет-шейсет години! Не можеш да се изтресеш ненадейно и да разправяш, че тези години все едно ги е нямало.
— О, знам че ги е имало, и още как! — съгласи се Ридкъли. — Вече съм началник на всички магьосници. Само да заповядам и хиляда други магьосници ще… ъ-ъ… ще почнат да се инатят, да питат „Защо?“ и да възразяват. Все пак би им се наложило да ми обърнат внимание.
— Била съм във вашия Университет няколко пъти — подхвърли Баба. — Сбирщина стари брадати дебелаци.
— Правилно! Такива са!
— И мнозина произхождат от Овнерог. Познавах няколко момчета от Ланкър, които станаха магьосници.
— Много магически край е тукашният — потвърди той. — Може да е заради нещо във въздуха Преди години един Вихронрав дори е бил Архиканцлер.
И аз тъй знам. Падаше ми се далечен братовчед. Не го познавах. Двамата се загледаха в реката. Течението влачеше клони от време на време.
— Помниш ли…
— Имам… превъзходна памет.
— Някога питала ли си се какво щеше да стане, ако бе казала „да“?
— Не съм.
— Сигурно щяхме да се укротим, да имаме деца и внуци, такива ми ти работи…
Баба вдигна рамене. Такива думи би очаквала от романтичен слабоумник. Но тази вечер май имаше нещо във въздуха…
— Ами пожарът? — сопна се тя.
— Какъв пожар?
— Дето изпепели къщата ни броени дни след сватбата. Затри и двама ни.
— Какъв пожар?! Не знам нищичко за никакъв пожар!
Баба се извъртя към него.
— Естествено! Щото не се е случвало. Важното е, че би могло. Не можеш да кажеш: „Ако туй не се бе случило, щеше да се случи онуй“, защото не знаеш всичко, което е можело да се случи. Ти си мислиш, че е щяло да бъде хубаво, а откъде знаеш, че е нямало да бъде ужасно? Не бива да дърдориш: „Ех, само ако бях…“ — тъй е лесно да си пожелаеш каквото ще да е. Ама няма да знаеш. Останало е зад гърба ти. Няма смисъл да умуваш. Затуй не си блъскам главата.
— Гащите на времето — обезсърчен смънка Рид-къли.
Взе парченце от ронещата се зидария и го пусна във водата. То издаде звука „пльок“, както би трябвало да му е присъщо.
— Какво?
— Все за това дърдорят онези от Крилото високоенергийна магия. И имат наглостта да се наричат магьосници! Само да ги чуеш какво плещят… А няма да разпознаят магически меч, ако ще да им се стовари на коленете. Ей такава днешната магьосническа младеж.
— Нима? А ти само да видиш днешните момичета, които искат да станат вещици — поклати глава Баба Вихронрав. — Кадифени шапки, черни устни, дантелени ръкавици без пръсти. И вироглави отгоре на всичко.
Стояха един до друг и гледаха реката.
— Гащите на времето… — повтори Ридкъли. Единият ти Аз тръгва по единия крачол, другият — по втория. И навсякъде кон… континунунууми. Когато бях момче, имаше една-единствена Вселена и толкоз. Тревожехме се само за тварите, които можеха да нахлуят от Тъмничните измерения, но поне имахме тази наша пуста опустяла Вселена и знаехме на какво сме стъпили. Сега се оказва, че проклетиите били милиони. Откриха гнусна котка, дето можеш да си я затвориш в кутия и хем да е жива, хем да е умряла. Или нещо подобно. Само търчат напред-назад и врещят — чудесно, великолепно, ура, ето още един квант. Помоли ги да произнесат свястно заклинание за левитация и почват да те зяпат, все едно ти падат лиги от устата. Трябва да чуеш какво дрънка младият Стибънс. Уж самият аз не съм бил поканил себе си на собствената си сватба. Аз, представяш ли си!