Конникът без глава

Глава XXIII

КЛЕТВА ЗА МЪСТ

Към Къхуун, който още не можеше да се успокои, никой не прояви такава загриженост. Въпреки прекрасната обстановка, която го обкръжаваше, той нямаше утешението, че за него се грижи някое живо същество. Саможивият му нрав го бе лишил от приятели. Прикован сега на легло, обзет от страх да не умре, той се измъчваше от мисълта, че никой жив човек не дава пет пари за живота му. Само роднините му проявяваха известно слабо съчувствие. Едва ли можеше и да се очаква нещо друго. Държането му към неговите братовчеди не можеше да спечели съчувствието им. Чичо му, гордият Удли Пойндекстър, изпитваше към него нещо като отвращение, примесено с потискан страх.

Вярно е, че това чувство се бе породило наскоро. То се дължеше на отношенията, създадени напоследък между чичото и племенника. Както вече намекнахме, чичото имаше дългове към племенника, стигнали до такива размери, че истински притежател на Каса дел Корво беше всъщност Касий Къхуун. Той можеше всеки миг да заяви, че е неин господар.

Касий съзнаваше властта си и в последно време я използуваше с определена цел: да принуди жената, в която бе страстно влюбен — братовчедка си Луиза — да му стане съпруга. Той чувствуваше, че е малко вероятно да получи нейното съгласие. Тя явно проявяваше безразличието си към него и Касий се надяваше да постигне целта си само чрез влиянието, което имаше над баща й.

Като се вземе предвид всичко това, никак не е чудно, че през време на тежкото си боледуване бившият офицер-доброволец получаваше от роднините си много по-малко съчувствие, отколкото би могъл да очаква при други обстоятелства.

Когато смъртта витаеше над него, той бе станал малко по-дружелюбен към околните. Това обаче не трая дълго. Щом стана ясно, че не съществува никаква опасност, суровостта на характера му се прояви отново подсилена от срама за неотдавнашното поражение.

По-рано Къхуун се гордееше, че винаги успешно се налага на всички, които се въртят около него. Сега го гнетеше мисълта, че не може вече да се хвали с това в Тексас. Унизен в очите на всички жени от поселището и преди всичко в очите на тази, която обожаваше, победен от предполагаемия си съперник в любовта — от някакъв си незначителен авантюрист, — това не можеше да се понесе спокойно. То би било тежко даже за някой обикновен човек, а за Къхуун бе неописуемо мъчение. И на ум не му идваше да се примири, както би сторил друг на негово място. И като не можеше да избегне унижението, реши да отмъсти на човека, който бе виновен за него. Щом премина опасността за живота му, той започна да крои планове.