Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Към седем си беше у дома. Взе Тереза в обятията си.
— Мислех, че никога няма да се върнеш. Защо не се обаждаше по телефона?
— Опитвах всяка вечер, безнадеждна история. Телефоните им са ужасни.
— Много се тревожех за теб — каза тя. — Чу ли за Андрю Коболд? Горкият.
— Да — отговори той. — Ужасно. Бях там, когато се случи това. Предишния ден се бяхме видели за малко.
— Жена му е просто съсипана. Говори се, че компанията ще му устрои истинско италианско погребение. Тя не иска и да чуе за такова нещо.
— Не я виня — каза Марк. — Отдавна мина времето на такива погребения. Той си отиде, горкият, защо да се прахосват на вятъра толкова пари? По-добре да ги дадат за благотворителни цели. Къде са децата? — попита той.
— Легнаха си — каза тя. — Обещах да ги водя на цирк утре, затова си легнаха рано. Хайде и ние да си легнем рано.
— Горя от нетърпение — рече той.
Започнаха да се любят на кушетката, после продължиха на пода. Тя знаеше, че селяшката вулгарност — характерна черта на скитащите проститутки от неговото юношество — винаги го възбуждаше, и се постара да им подражава колкото е възможно по-добре.
На закуска сутринта той усети, че атмосферата е някак по-студена. Вместо сицилианското момиче от вечерта пред него стоеше решителна и самоуверена млада американка с идеи.
— Не исках да те тревожа снощи — каза Тереза, — но се носят някои странни слухове.
— Какви слухове?
— За Андрю Коболд. Направил е завещание в деня преди заминаването си.
— Няма нищо странно в това.
— Имало нещо в едно писмо, което писал до жена си. Тя го получила в деня, когато научила за смъртта му. Четейки между редовете, твърди тя, станало й ясно, че той е знаел, че животът му е в опасност.
— Човек няма да сбърка, ако каже, че точно сега животът на всички в Куба е в опасност. Загива маса народ.
— Ти не остана ли с впечатление, че него нещо го тревожи?
— Служебно, може би. Но нищо повече.
— В един вестник пишат едно, в друг съвсем друго. Защо не изяснят нещата? Ненавиждам загадките. Във всеки случай, писмото е у прокурора.
— Съмнявам се дали ще открият какво всъщност е станало — рече Марк. — Пък и дали си струва да се търси истината? Куба е странно място, техните представи за ред и законност са много различни от нашите. Добре че не те послушах да взема теб и децата със себе си.
— Започвам да мисля, че постъпи правилно.
Последва кратко мълчание. Марк гледаше през прозореца, който винаги му се струваше твърде голям. След есенните дъждове поляните зеленееха ярко — сякаш зеленото бе получено по химически начин. Сега чинарите закриваха отчасти дома им от пътя и предлагаха някакво уединение, но след месец листата щяха да опадат и всичко щеше да бъде открито като на длан. Би било добре да огради къщата с висока стена. Преживяното в Куба го изтощи, той се чувствуваше беззащитен и изложен на опасност. Припомни си със завист, че домът на англичанина е неговата крепост, спомни си с тъга каменната утроба на Кампамаро, който беше изграден така, че калканите на къщите образуваха една непрекъсната висока ограда, надупчена само тук-таме от прозорчета в горната част, през които не би могъл да се промъкне неканен гост. В Солсбъри той се чувствуваше беззащитен.
— Имам новина за теб — каза Тереза. Стреснат от тези думи, той се върна в не особено приятното настояще.
— Каква?
— Канят ме да вляза в току-що създадения комитет за защита на гражданите.
— Какво е това? Дано не е нещо политическо.
— Филиал на дружеството „Кристофоро Коломбо“ — обясни тя. — Състои се от лица от италиански произход, живеещи в града.
— От какво ще се защищавате?
— От мошеничества и всякакви форми на корупция. Трябва да докажем, че италианското малцинство не е по-лошо от другите граждани.
— А необходимо ли е това?
— Да. Наехме една фирма да ни направи някои справки и вече установихме, че италианците, които са десетина процента от населението, притежават повече от половината предприятия в града.
— Спечелили са ги с труд — каза той. — Промяната на темата му напомни за дон Винченте. Той погледна часовника си: след по-малко от час трябваше да бъде при него за доклад.