Още един прекрасен мит
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: myth adventure #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Още един прекрасен мит». Краткое содержание книги:
— Като например?
Аахз сви рамене:
— Все още не мога да ти кажа. Съществуват прекалено много променливи. Засега ще действаме според най-вероятния вариант. Извън него просто ще трябва да изчакаме и ще видим.
Две-три минути седяхме и гледахме в умиращия огън, всеки от нас потънал в собствените си мисли.
— Абе, Аахз? — не се стърпях най-подир.
— Да, момче?
— Смяташ ли, че ще стигнем до Исстван преди Фръмпъл?
— Спокойно, драги ми Скийв. Сега търговецът сигурно си пие виното и щипе задници в някое друго измерение.
— Но ти каза…
— Оттогава насам имах време да премисля. Единствената причина, поради която даден девол върши нещо, е заради печалба или от страх. Доколкото Фръмпъл вече се е напъхал между шамарите, аз считам, че шубето ще натежи над парите. Да се опитваш да продаваш информация на луд е в най-добрия случай рисковано. Надявам се, че той ще си кротува, докато прахът не се слегне.
Отново си припомних за моята вяра в опитността на первекта при подобни въпроси. Хрумна ми обаче, че в нашето планиране има ужасно много предположения.
— Аахз? Нямаше ли да бъде малко по-безопасно, ако си бяхме вложили паричките в някое и друго от онези готини оръжия на Дева?
— Не ни трябват — твърдо отвърна той. — Освен това те се влияят от гремлини. Аз по-скоро ще вляза в боя с нечие грубо сечиво, на което мога да се доверя, отколкото да разчитам на някаква измишльотина, която е склонна да се скапе точно когато ти е най-нужна.
— Откъде са гремлините? — полюбопитствах.
— Какво?
— Ами тези… Ти рече…
— О, това ли? Просто тъй се казва. Такива неща като гремлини не съществуват.
Слушах го само с половин ухо. Изведнъж осъзнах, че докато можех да видя очертанията на спящия Куигли, от Танда или Глийп нямаше и следа.
— Къде е… мм… Къде е драконът? — попитах внезапно.
Аахз ми се ухили.
— Глийп стои на пост… а просто за в случай, че се интересуваш — също и Тананда.
Бях леко раздразнен, че толкова лесно ме е прозрял, но реших да не се издавам.
— Той кога… мм… те кога ще се върнат?
— Спокойно, момче. Казах на Танда тази нощ да те остави на мира. За утре ще ти трябва да си поспал.
Демонът кимна към плаща на убиеца, който използвах вместо възглавница. Аз с неохота заех отново хоризонталното си положение.
— Аахз, събудих ли те? — промълвих извинително. — Имам предвид, с моя кошмар?
— Не. Още не бях легнал. Просто подготвях някои последни неща за новия ден.
— Аха — рекох сънено.
Над нас звездите грееха ярки и трептящи.
— Слушай, момче?
— Да, приятелю?
— Когато Куигли се събуди, сигурно няма да остане много време за приказки, така че докато разполагаме с няколко минутки насаме, искам да ти кажа… Както и да потръгне утре… абе… с теб, момче, беше хубаво да се работи.
— Е-е, Аахз! — понечих да приседна аз. Една груба ръка ме спря и ме бутна обратно надолу.
— Спи! — заповяда первектът, но в чепатия му тон се прокрадна нежна нотка.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА:
От праисторическите хора насам никоя битка не е протекла, както е била планирана.