Митични представи
- Автор: Асприн Роберт Линн
- Серия: Митични приключения #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Митични представи». Краткое содержание книги:
— Ти… к’во търсиш… — запелтечих аз.
Бях забравил, че при завръщането му листът-невидимка ще скрие гаргойла от нашите очи. Внезапната му поява ме сконфузи.
— Бърфърт ще дойде, веднага щом приключи с обсадното им оборудване — продължи Гюс, размахвайки каменна десница към врага.
Погледнах оттатък ливадата. Прав беше! Тежкото оборудване, което бе подредено зад армията, сега беше потънало в пламъци.
Сетне забелязах още нещо.
Войските вече не се биеха едни с други. Със сепване осъзнах, че между уреждането на сметките ми със Звяра и появата на Гюс бях забравил да поддържам отрядите от импове! При отсъствието на някакъв видим противник имперските сили очевидно се бяха осъзнали и кръжаха насам-натам, опитвайки се да възстановят формированията си.
Не след дълго щяха да бъдат готови отново да атакуват.
— Какво ще правим сега, шефе? — попита нетърпеливо Брокхърст.
Добър въпрос. Реших да поувъртам, докато се пробвам да измисля отговор.
— Ще ви начертая една схема. Някой да ми даде меч.
— Ето, момче. Използвай моя — отвърна Аахз, като ми протегна оръжието.
— Благодаря — рекох разсеяно. — Вижте, тази линия тук е тяхното главно формирование. Ако ние… Аахз!?
— Здрав и читав — ухили се моят наставник. — Съжалявам, че закъснях.
Аахз си беше! Стоеше си, спокойно скръстил ръце, сякаш през цялото време е бил част от нашата група. Реакцията на колегите обаче показваше, че те са изненадани не по-малко от мен от неговото появяване.
— Но ти… — заекнах аз. — Огънят…
— О-о-о, това ли? — сви рамене люспестият. — Щом разбрах какво правят, използвах И-скачача, за да се прехвърля в друго измерение. Единственият проблем беше, че още не бях успял да възстановя настройката, и ми излезе душата, докато намеря пътя обратно към Буна.
Облекчението ме заля като студена вълна. Аахз беше жив! И — много по-важно — бе тук! Изгледите за развоя на битката изведнъж взеха да ми се струват доста по-добри.
— Какво ще правим сега, сър?
— Не знам защо питаш мен, Скийв — невинно примигна насреща ми моят ментор. — Струва ми се, че до момента и сам се справяш чудесно.
Страхотно! Тъкмо когато ми трябваше съвет, получавах комплименти.
— Виж бе, Аахз — започнах нахъсено. — Очаква ни битка, която…
— Шефе! — прекъсна ни Брокхърст. — Там нещо става!
Със свито сърце се обърнах и пак проучих положението.
На сцената се бе пръкнала нова фигура, ако се съди по външния й вид — началник някакъв. Той енергично крачеше пред войската, като ту крещеше, ту размахваше ръце. По петите му вървяха ято офицери, които си мърмореха под нос и кършеха пръсти.
— Това пък какво ли е? — промълвих полу на себе си.
— Момче, стегни се — посъветва ме демонът. — Ако съм чул добре, новината е лоша.
— Хайде сега, Аахз — изпъшках. — Как е възможно нещата да станат по-лоши, отколкото вече са?
— Лесно — сопна ми се той. — Онова там е върховният командващ на имперската армия. Дошъл е да открие какво пречи на напредъка на левия му фланг.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА:
… и тогава си рекох: „Защо ми трябва да го разделям на две?“