Гневът на Лудия бог

— По-добре седни и се успокой. Така ще мислиш по-ясно.

Тя поклати глава и продължи да се разхожда.

— Мисленето ми си е добре. Тревожа се, че още не сме намерили Лесо Варен.

Митикал, навъсен маг на средна възраст, чиято обръсната глава го оприличаваше повече на кръчмарски бияч, се намеси:

— Всеки член на Събранието и всички жреци на различните богове са известени. Всички, които разполагат с гадателска магия, търсят и най-дребните следи от некромантство. В момента, в който го засечем, ще бъде унищожен, без значение от последиците.

Миранда спря. Осъзна, че този мъж е посветил живота си на мисията да спре Варен, и разбра, че всички членове на Събранието са готови да загинат, но да отстранят опасността от лудия некромант.

Нейните отношения със Събранието открай време бяха трудни. Допреди издигането на Господарката на Империята и намесата на Пъг всяка жена с магическа дарба беше убивана. Едва през последния век жените бяха започнали да практикуват открито, но много от традиционалистите възприемаха трудно новите си „сестри“, а камо ли тази избухлива и невъзпитана чужденка. Търпяха я само защото бе омъжена за Миламбер, най-великия сред Великите.

Атаката срещу императора бе променила това. Сега съветите й се обмисляха внимателно. Беше се сбъднал най-големият страх — покушение срещу Небесната светлина — и всички загърбваха различията си.

— Може да се е върнал на вашия свят — предположи Аленка.

Миранда поклати глава.

— Не. Съпругът ми е експерт по разломите. Преди да потегли, издигна няколко прегради. Ако към Мидкемия се отвори портал, веднага ще бъде засечен.

— Значи се е покрил дълбоко — каза Митикал.

— Простете нетърпението ми. Мразя да чакам врагът да нападне пръв — тя посочи на север, където се виждаха заснежените върхове на планините. — Сигурно се крие в някоя пещера или пък в някоя колиба в южните блата. Доколкото знам, е издържал и на по-тежки условия. Ще изчака, колкото трябва, и ще ни нападне. Да се надяваме, че следващата му атака няма да е по-лоша от тази.

— Че какво може да е по-лошо от атака срещу императора?

— Успешна атака — отвърна Миранда заядливо.

Възцари се тишина.

— Тук не мога да направя нищо повече — продължи тя. — На Мидкемия изниква ситуация, която може да има връзка с главните ни проблеми. Ако имате нужда от мен, знаете как да ме намерите.

Пренесе се в залата на разлома и оттам — на Мидкемия. Един ученик с черна роба я изгледа с бегъл интерес. Според споразумението разломът беше в Академията на Звезден пристан, а не на Острова на чародея — така се осигуряваше по-добра дискретност за Конклава. Само че пък трябваше да се занимават с Академията. Миранда се дразнеше, че това магическо училище бе създадено от мъжа й, но вече бе в ръцете на други, които често не се съгласяваха с неговите преценки. Не че тя самата винаги се съгласяваше. Но поне се бе научила да цени мнението му, дори когато според нея беше неправилно.