Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Гарант 21
- ISBN: 954–754–037–8
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пери Мейсън: Случаят със заровения часовник». Краткое содержание книги:
Доктор Ричи се поколеба за миг, явно преценявайки дали би могъл да отговори на следващи въпроси от кръстосания разпит, свързани със законите на вероятностите.
— Бяха просто случайна оценка — призна накрая малко глуповато.
— И тази преценка не е свързана с квалификацията ви като лекар?
— Само в общите формулировки.
— Значи нямате опит в калкулиране на вероятностите или в използването на математическите закони, свързани с тях?
— Ами… не.
— При това положение сте направили една произволна оценка, която най-вероятно е погрешна?
— Е, това бе просто предположение.
— Да разбирам ли, че сте искали да изкажете предположение? Само че се заклехте тук и то вече се приема като факт?
— Бих могъл да кажа и оценка.
— Много ви благодаря, докторе — кимна му почтително Мейсън. — Това е всичко.
— Господин Пери Мейсън е тук в качеството на защитник на обвиняемата Милисънт Хардисти — обясни съдия Канфийлд на съдебните заседатели. — Доктор Джеферсън Мейкън ще се защитава сам. Затова искам да попитам доктор Мейкън, дали би искал да подложи свидетеля на кръстосан разпит.
— Да — обяви веднага обвиняемият. — По какъв начин установихте наличието на скополамин?
— Разчитах преди всичко на теста на Уормли, макар че направих също така и теста на Герард и на Уейсики.
— И си позволявате да твърдите — започна възмутено доктор Мейкън, — че съм дал скополамин на този човек, за да го накарам да говори и да ми каже определени неща, преди да го убия?
— Това си е лично ваше заключение, докторе — отвърна свидетелят, като се извърна към съдебните заседатели. — Аз не съм правил дори подобни намеци. Просто изложих фактите, които съм установил.
— Нямам повече въпроси — измърмори доктор Мейкън.
— Следващият ми свидетел би трябвало да е враждебно настроен към обвинението — оповести заместник-областният прокурор. — Не ми е приятно да го призова, но съм принуден да го направя. Моля господин Винсънт П. Блейн, бащата на обвиняемата Милисънт Хардисти, да заеме свидетелското място.
Блейн веднага изпълни желанието му. На лицето му бе изписано безпокойство, но независимо от това до голяма степен се владееше, застана на банката изправен и изпълнен с достойнство.
— Поради роднинските ви връзки с единия от обвиняемите, господин Блейн, съм принуден да ви задам някои основни въпроси — започна Макнер.
Свидетелят наведе почтително глава, за да покаже разбирането си.
— Вие сте знаели, че зет ви Джак Хардисти е откраднал пари от банката в Роксбъри, нали?
— Да, сър.
— За десет хиляди долара ли ставаше дума?
— Това е приблизителната сума.
— И когато вие отказахте да го прикривате, Хардисти взе още деветдесет хиляди долара и ви заплаши, че ако го издадете, ще скрие тези пари и вие няма да получите нищо; в същото време ако го спасите от затвора и покриете липсата от десет хиляди долара, той беше готов да върне деветдесетте хиляди, така ли?
— Не ми предложи сделка точно с тези думи.
— Но в същността си предложението му беше такова?
— Важното в този случай е, че когато облигационната компания емитира облигация на името на господин Хардисти, тя изисква определени гаранции. Истината е, че аз по принцип бях поел ангажимента пред облигационната компания да покрия евентуалните им загуби, свързани с облигацията на името на Хардисти.
— А възстановихте ли си деветдесетте хиляди долара?
— Не, сър.
— Или някаква част от тях?
— Не, сър.
— Това е всичко.
Защитата се отказа от кръстосан разпит.
— Сега ще призова още един враждебно настроен към обвинението свидетел — обяви Макнер. — Адел Блейн.
Адел Блейн, напрегната и изнервена, застана на свидетелското място, закле се да говори истината и само истината, каза името и адреса си, без да откъсва очи от енергичния млад заместник-областен прокурор, който явно притежаваше някакъв особен магнетизъм, позволяващ му да привлича вниманието на цялата съдебна зала върху себе си.
— Вие сте запозната с разположението на планинската къща на баща ви, в която на втори октомври бе открито тялото на Джак Хардисти, нали, госпожице Блейн?