Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
Той посочи стаите горе, пълни със смях и поквара, после към зловонната мътилка, замърсяваща водата.
- Има и по-добри начини да се отървеш от отпадъците.
- И когато му дойде времето, ще ги открият.
- Открили са ги и после са ги забравили. - В гласа на Юда се долавяше горчивината, която бе развил, докато наблюдаваше участта на хората.
Тя прокара дългите си тъмни пръсти по черния лак на корпуса.
- Говориш за миналите чудеса на Рим, когато градът е бил в най-големия си разцвет.
Той отдалечи лодката от осветените къщи и я насочи към странноприемницата си.
- Много неща бяха изгубени, когато градът падна.
Тя сви рамене.
- Ще бъдат открити отново. В подходящото време.
- В миналото римските лечители знаеха как да лекуват болестите, от които хората от тази епоха още страдат и умират.
Въздъхна при мисълта колко много неща бяха изгубени в мрака на тази епоха. Искаше му се да беше изучавал медицина, да бе запазил знанията след като библиотеките изгоряха и учените мъже паднаха под меча.
- Тази епоха ще отмине - увери го Арела. - И знанието отново ще бъде открито.
Сребристата лунна светлина светеше в косите ѝ и по голите ѝ рамене и го караше да се пита за тази прекрасна загадка пред него. След като се бяха открили отново, двамата танцуваха през по-голямата част от нощта, носеха се неуморно по паркета, а призори се озоваха тук.
Той най-сетне повдигна темата, от която странеше през цялата нощ, тъй като се страхуваше от отговора.
- Арела... - Остави лодката да се носи сама по водата, подобно на отронено листо. — Само името ми е достатъчно, за да разбереш моя грях, моето престъпление и проклятието, с което ме прокле Христос, да продължа да живея през всички тези безкрайни години. Но ти как... какво си ти...?
Дори не можеше да състави напълно въпроса си.
Въпреки това тя го разбра и се усмихна.
- Какво ти говори моето име?
- Арела — повтори той, като слушаше как името излиза от устата му. - Прекрасно име. Древно. На староеврейски означава ,, вестоносец на Бог
- И името е напълно уместно - каза тя. — Често нося послания от Бог. И в това отношение двамата си приличаме. И двамата сме слуги на небето, изпълняващи дълга си.
Юда тихо изсумтя.
- За разлика от теб, аз не съм получавал специални послания отгоре.
Искаше му се да беше получавал. След като горчивината от проклятието отмина, често се питаше защо това наказание е било наложено върху плътта му, правейки я безсмъртна. Дали бе просто изкупление за греха му, или имаше някаква цел, която все още не беше разбрал?
- Ти си щастливец - каза тя. — С радост бих приела подобно мълчание.
- Защо? — попита той.
Тя въздъхна и докосна сребърното парче на шията си.
- Може да бъде проклятие да виждаш смътно в бъдещето, да знаеш, че предстои трагедия, но да нямаш представа как да я предотвратиш.
- Значи си пророчица?
- Навремето бях - рече тя и тъмните ѝ очи се стрелнаха за момент към луната. - Или по-скоро, много пъти. Била съм пророчица в Гърция, сибила в Еритрея, но през вековете съм била наричана и с безброй други имена.
Смаян, той се отпусна на седалката. Хвана ръката ѝ. Въпреки прохладната нощ усети топлината на кожата ѝ, много по-силна от докосването на повечето мъже и жени. Бе по-топла от всяко човешко същество.
Устните й се извиха във вече познатата полуусмивка.
- Съмняваш ли се в мен? Ти, който си живял достатъчно дълго, за да видиш как светът се променя и променя?
Най-забележителното бе, че не се съмняваше.
Гондолата се носеше безшумно на лунната светлина, а полуусмивката ѝ продължаваше да играе на лицето ѝ, сякаш тя четеше мислите му и разбираше какво е започнал да подозира.
И чакаше.
- Не претендирам да знам подобни неща — започна той, като си я представяше в обятията си, докато танцуват. - Но...
Тя се размърда на мястото си.
- Какво не претендираш да знаеш?
Той стисна горещата ѝ длан и пръсти.