Записки на стария мръсник
- Автор: Буковски Чарлс
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Прозорец" ЕООД
- ISBN: 954-733-434-4
- Переводчик: Калоян Игнатовски
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Записки на стария мръсник». Краткое содержание книги:
Буковски е един мъдър глупак, който говори откровено за безмислието и красотата на живота
Пъблишърс Уикли
– Не я карам много добре, казвам се Ханк.
Тя влезе и се облегна на едно малко старо бюро. Изглежда, че беше облечена в момичешка рокля, имаше движенията на малко момиче и весели пламъчета в очите, но беше жена, трептяща и чудна наелектризираща жена в кафява и чиста момичешка рокля.
– Може ли да си купя безалкохолно?
– Разбира се.
Тя ми подаде парите и аз я гледах как отваря капака на хладилника с безалкохолно и как, след сериозно обмисляне, си избира напитка, след това седна на малката табуретка и аз я гледах как пие напитката си. Ситните мехурчета въздух летяха из електрическата светлина, из бутилката, гледах тялото ѝ, гледах краката ѝ, бях изпълнен с нейната топла кафява доброта, самотно беше на това място просто да седиш на този стол нощ след нощ за осемнадесет долара на седмица.
Тя ми подаде празната бутилка.
– Благодаря.
– Аха.
– Нещо против, ако доведа няколко мои приятелки утре вечер?
– Ако са като теб, сладурче, доведи ги всичките.
– Като мен са.
– Доведи ги всичките.
Следващата вечер дойдоха още три-четири, приказваха и се смееха и купуваха и пиеха безалкохолно, Исусе, ама колко сладки бяха, млади, надарени, всичките млади чернокожи момичета, всичко бе забавно и прекрасно, и наистина така беше, те ме караха да се чувствам по този начин. Следващата вечер дойдоха осем-десет, следващата вечер тринайсет-четиринайсет. Започнаха да носят джин или уиски и да ги смесват с безалкохолното, и аз донесох алкохол.
Но Елзи, първата, беше най-красива, тя сядаше в скута ми и след това скачаше и крещеше: "Хей, Исусе Христе, ще ми избуташ вътрешностите до главата с тая дебела въдица!" Държеше се сърдито, много сърдито, а другите момичета се смееха, и аз просто си седях там смутен, усмихващ се, но в известен смисъл щастлив. Идваха ми в повече, но шоуто си заслужаваше, почнах полекалека да се отпускам, когато някой шофьор натиснеше клаксона, аз ставах с леко злобен поглед, довършвах си питието, изваждах пистолета и го давах на Елзи, като ѝ казвах: "Виж сега, Елзи, бейби, пази тая проклета каса вместо мен и ако някое от момичетата се приближи до нея, надупчи ѝ путката, ясно?
И аз оставях Елзи да се взира в онзи голям люгер. Странна комбинация представляваха те двамата, можеха да убият човек или да го спасят, в зависимост от това накъде тръгнат нещата, историята на мъжа, жената и света, и аз излизах навън да налея бензин.
А италианският таксиджия, Пинели, дойде една вечер за безалкохолно, харесвах името му, но не и него. Той най-много се разсмърдяваше, задето не сменям гуми. Аз изобщо не мразех италианците, но беше странно, че откакто пристигнах в града, италианската клика заемаше челното място в моето мизерно съществуване, но аз знаех, че всичко е по-скоро математика, отколкото расизъм, във Фриско една стара италианка вероятно ми беше спасила живота, но това е друга история. Пинели влезе наперено, ама наистина напрено, момичетата бяха навсякъде, говореха и се смееха, той прекоси помещението и вдигна капака на хладилника за безалкохолно.
– Мама му дееба, всичкото безалкохолно е свършило, а аз съм жаден! Кой изпи всичките безалкополни?
– Аз – казах му.
Стана много тихо. Момичетата гледаха. Елзи стоеше точно до мен и го наблюдаваше. Пинели беше красавец, ако не го гледаш твърде дълго и твърде внимателно, орловият нос, черната коса, наперената походка на пруски офицер, тесните панталони, гневът на малко момче.
– Тези момичета са изпили всичкотобезалкохолно и тези момичета не бива да бъдат тук. Тези напитки са само за таксиметровите шофьори!
След това той се приближи към мен, изтъпани се, разтваряйки крака подобно на пиле, което всеки момент ще се изсере:
– Знаеш ли какви са тези момичета, а, тарикатче?
– Разбира се, тези момичета са мои приятелки.
– Не, тези момичета са курви! Те работят в три бардака от другата страна на улицата! Това са те– курви!
Никой нищо не каза. Ние просто стояхме там и гледахме италианеца, май дълго време се гледахме, след това той се обърна и излезе, останалата част от нощта не беше същата, аз се безпокоях за Елзи. В нея беше пистолетът, отидох при нея и ѝ го взех.
– Почти направих на това копеле нова дупка в колана – каза тя. – неговата майка беше курва!
Следващото нещо, което си спомням, беше, че мястото се опразни, седнах и си налях едно дълго питие, след това станах и погледнах в касата, всичко си беше там.
Около 5 часа сутринта старецът дойде.
– Буковски?
– Да, г-н Сандерсън?
– Ще трябва да те разкарам. (познати думи)