Беззвездна нощ

Точно този преход ми бе най-труден, когато се завърнах в непрогледните тунели на земните недра. Отново трябваше да стана първичния ловец, който бях някога, и да подчиня цялото си същество на инстинктите си; да заживея на ръба, в онази постоянна готовност, която държи мускулите ми напрегнати до краен предел, а съзнанието ми — вечно нащрек. Единствено следващата крачка, настоящият миг, търсенето на възможни скривалища и спотаени врагове — само това имаше значение. Не можех да си позволя да си представям тези врагове. Трябваше просто да ги чакам, да ги търся, да реагирам светкавично.

В Подземния мрак няма сенки. Въображението няма място в него. Тук винаги трябва да си нащрек, ала никога не можеш да бъдеш истински жив; в Подземния мрак няма място за мечти и надежди.