Мъртви за света

Но още щом докоснах периферията му, Халоу трепна и започна да се оглежда подозрително, за да открие нахалника, опитал се да нахлуе в мозъка й. Уплаших се и бързо прекратих експеримента.

За пръв път ми се случваше подобно нещо. Никой, абсолютно никой досега не беше усещал присъствието ми в мислите си. Шмугнах се зад бара, грабнах контейнера със солта и се заех да пълня солницата, която бях взело от масата на Кевин и Кения. Впрегнах цялото си внимание в изпълнението на тази дребна задача и когато приключих, плакатът вече висеше на посоченото място върху стената. Халоу продължаваше да говори със Сам, но не спираше да се оглежда подозрително, а мистър Мускул ме изпиваше с поглед — чисто по мъжки, — докато връщах солницата обратно на масата. Холи все още се криеше в кухнята.

— Суки — извика Сам.

Дявал да го вземе! Трябваше да се отзова, нали ми е шеф.

Приближих се към тях, вкаменена от страх, но ухилена до ушите.

— Здрасти — поздравих аз и учтиво се усмихнах на високата вещица и нейния здравеняк. После вдигнах въпросително вежди към Сам, за да разбера защо ме търси.

— Марни Стоунбрук, Марк Стоунбрук — представи той събеседниците си.

Кимнах на всеки от тях поотделно. Халоу, и още как, помислих си аз с насмешка. „Халоу“1 звучеше доста по-възвишено от „Марни“.

— Издирват този мъж — каза Сам и кимна към плаката. — Познаваш ли го?

Сам много добре знаеше, че познавам Ерик. В този момент изпитах огромно задоволство от умението си да крия чувствата и мислите си от околните. Обърнах глава към плаката и внимателно го огледах.

— О, да, виждала съм го — отвърнах. — Срещала съм го във вампирския бар в Шривпорт. Такъв мъж забравя ли се? — добавих аз и заговорнически, типично по женски, се усмихнах на Халоу-Марни.

— Хубавец е — съгласи се тя. Гласът й звучеше дрезгаво. — Той изчезна безследно и ние предлагаме голяма награда на всеки, който би могъл да ни предостави някаква информация.

— Да, прочетох — казах аз с неприкрито раздразнение. — Само че не мога да проумея защо го търсите тук. За какъв дявол му е на шривпортски вампир да се мотае из Бон Темпс?

Изгледах въпросително вещицата, като искрено се надявах да не съм злоупотребила с търпението й.

— Добър въпрос, Суки — каза Сам. — Не че имам нещо против плаката, но и на мен ме е чудно защо го търсите тук. Какво ще прави тук този вампир? В Бон Темпс е голяма скука, тук никога нищо не се случва.

— Но в този град живее един вампир, нали така? — внезапно се намеси Марк Стоунбрук. Гласът му звучеше досущ като този на сестра му. Каква изненада! От гърлото на буца като него очаквах да излезе лай или ръмжене — или поне басов глас, а не алт като на Марни.

— Да, Бил Комптън живее тук — каза Сам. — Но той е извън града в момента.

— Разправят, че е заминал за Перу — добавих аз.