Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
— Господин Доукинс, лорд Ходжкис, носел със себе си пистолет — продължи Холмс със същия равен тон. — Седмица преди това ми беше казал, че, естествено, никога не би го използвал срещу дъщеря си, каквито и неописуеми дела да извърши тя. И беше прав. Когато двамата с Уотсън изтичахме по коридора и му извикахме, Доукинс допря пистолета до слепоочието си и си пръсна мозъка.
— А госпожица Вайълет Хънтър? — попита Джеймс. — Неистинската гувернантка?
— Полудя — отвърна Шерлок Холмс. — След като видя какво се беше случило в стаята на Алис Доукинс, тя започна да пищи и продължава да пищи и до днес, и лейди Ходжкис плаща за болничния ѝ престой в лудницата.
Джеймс се усмихна, за да покаже, че не е абсолютен лапнишаран. „Лапнишаран“ — беше научил тази дума като малък от един пътуващ цирк, който бе спрял в покрайнините на Нюпорт. Не се беше сещал от години за тази дума; никога не я бе използвал в писанията си.
— А Карло? — попита той.
— Карло? — повтори Холмс.
— В „Тайната на заключената стая“ Уотсън пише за Карло, грамаден джафкащ мастиф, който обикаля из двора през нощта и накрая разкъсва гърлото на господин Рукасъл.
Холмс се усмихна леко.
— „Джафкащ мастиф“. Уотсън никога не е можел да направи разлика между хрътка и овчарско куче… Той просто не познава кучетата. В „Ходжкис Хол“ наистина имаше мастиф. Името му беше Барни, бе на петнайсет години и ако в някоя нощ се сблъскаше с някой крадец, сигурно щеше да се претърколи по гръб и да му подложи коремчето си, за да го почеше. Според Джетро Доукинс, когато двамата с Уотсън разговаряхме с него три дни преди смъртта му, единствената беля, която Барни е направил през живота си, е да сдъвче по време на игра едно от плюшените животинчета на лейди Ходжкис.
— Но в „Тайната на заключената стая“ Уотсън пише, че е трябвало да извади бойния си револвер и — цитирам — да пръсне мозъка на животното, след като то убило господин Рукасъл — рече напрегнато Джеймс.
— Револверът беше на господин Доукинс и го използвах аз — каза Холмс. — Алис Доукинс беше твърде заета да поглъща баща си, а аз взех падналото оръжие и ѝ пръснах мозъка.
Двамата мъже седяха мълчаливо няколко минути.
Най-накрая Шерлок Холмс — или мъжът, който се преструваше, че е измисленият Шерлок Холмс — каза:
— Мисля, че разбирам защо Уотсън е решил да пише за аферата в Ууки Хоул… тъй наречената „Тайна на заключената стая“. Просто не е можел да я забрави. Смущавала е съня му. В природата му е да се опитва да пренареди нещата в по-семпли истории за доброто и злото. Но на негово място аз щях да оставя цялата история с Ууки Хоул на мира.
Хенри Джеймс погледна другия мъж в очите и каза:
— Сигурно осъзнавате, разбира се, че всичко, което току-що ми разказахте, звучи абсолютно налудничаво.
— Абсолютно — отвърна Холмс. Детективът погледна часовника си. — Джон Хей каза, че в трапезарията в оранжерията ще бъде сервиран лек обяд и че можем спокойно да се разполагаме, дори той да е още зает. Ще ми правите ли компания, господин Джеймс?
— Ще изчакам следобедния чай с Кларънс Кинг и вечерята с норвежкия емисар, господин Холмс — каза Джеймс. Това бяха последните му думи, преди да се върне в стаята си и да легне върху идеално белите чаршафи.
Глава 16
Кларънс Кинг пристигна точно в пет следобед. Пълен петдесет и една годишен мъж, отдавна преминал атлетичните си катерачески години, Кинг се появи на прага на семейство Хей с голяма барета на главата и доста износен зелен костюм от рипсено кадифе, допълнен с бричове до коленете и дълги вълнени чорапи.
— Старият ти европейски пътнически костюм! — извика Джон Хей, докато пламенно разтърсваше ръката на Кинг. — Да не се каниш отново да заминаваш за чужбина?
— Не, освен ако Мексико не се счита за „чужбина“ — засмя се Кинг с глас, който Хенри Джеймс намираше толкова кадифен, колкото и абсурдния му костюм — и също толкова изтъркан. — Установих, че съм се озовал във Вашингтон без никакви други дрехи и знаех, че най-старите ми приятели ще проявят разбиране към това кадифено нашествие. Смятайте го за закъсняло отпразнуване на Деня на свети Патрик.
— Можеше да се появиш със старите си каубойски кожени панталони и пак щеше да си облечен идеално за този дом, Кларънс — каза Хей, който вече беше внесъл неофициална нотка във вечерята, като си бе сложил черна вместо бяла вратовръзка, въпреки присъствието на норвежкия емисар, съпругата и дъщеря му.
Кинг свали със замах голямата си барета и я подаде на чакащия прислужник. Джеймс забеляза, че косата на Кларънс Кинг беше оредяла значително от последния път, когато писателят го беше видял, а някогашните дълги златисти кичури сега бяха посивели. Кинг все още подстригваше брадата си късо, в стила на Юлисис Грант, който отдавна беше излязъл от мода сред по-младите мъже. В комбинация с рипсения костюм, помисли си Джеймс, брадата и допълнителното тегло, изследователят изглеждаше малко като картина на Хенри VIII. Но пък, осъзна Джеймс, някой сигурно би направил същия коментар и за самия него.