Камуфлаж

— По време на юпитеровската симулация?

Джейн кимна.

— Отначало помислихме, че е грешка. Знаете ли, че използвахме определена константа като фактор за преминаване от една честота към друга?

— Да, това беше много интересно.

— Обектът повтори съобщението, по-точно първата половина от него, с честота десетократно по-висока от нашата.

Изменчивият кимна.

— Значи познава числата.

— Познава нашата десетична система — поправи я Ръс.

— Отначало решихме, че е грешка при предаването — каза Джейн. — Случи се в акустичната фаза, при смяна на съобщенията. Извършва се с малко чукче с автоматично задвижване. Отговорът, десет пъти по-бърз, бе предаден по средата на съобщението.

— Бил е записан и игнориран — добави Ръс. — Един от нашите техници, Мюси, го сметнал за нещо като ехо или фон — случвало се е и преди, — но след това осъзнал, че идва от обекта.

— По това време вече бяхме преминали на инфрачервени лъчи — продължи Джейн и показа с ръце дистанцията между обхватите. — Но се върнахме в акустичен режим и изпратихме обратно забързания сигнал, който бяхме получили. Отговори ни с дълга поредица, цели дванайсет минути.

— И какво каза?

Ръс поклати глава.

— Нямаме представа. Нито следа, по която да тръгнем. Едно е сигурно — сигналът не е хаотичен.

Изглеждаха привидно спокойни, но изменчивият долавяше туптенето на сърцата им. Джейн продължи, мереше внимателно думите си.

— Човек би си помислил, че едно разумно същество би отговорило в същия код. — Изгледа хубавата млада жена внимателно, сякаш за да й каже: „Ето го и самия изпит“. — Защо според вас не го е направил?

Изменчивият мълча по-дълго, отколкото му се налагаше.

— Позволете да прибягна до Скалпела на Окам6 — не е разбрал, че първата серия е код. Отвръща като папагал. Но второто „съобщение“ — ускорено десетократно… ми се струва много по-интересно. Може би съществото, което е отговаряло, има десет израстъка. Нека ви попитам нещо. Опитахте ли със Зипфов анализ? Шанънова ентропия?

Джейн и Ръс се спогледаха, Наоми се засмя.

— Зипф-кривата е минус едно — отвърна Ръс тихо, — така че отговорът не е случаен шум. — Делфиновите сигнали и човешкият език генерират крива от минус първа степен, каквато не може да се прояви случайно.

— Шанъновата ентропия малко ни изплаши — продължи Джейн. — Тя е от двайсет и шеста степен.

— Брей! — възкликна изменчивият с нарастващо вълнение. Човешките езици имаха девета степен на сложност. Този на делфините се оценяваше като четвърта. — Какво, да не би да е създал собствена версия на посланието на Дрейк?

— Точно на това се надявахме — отвърна Ръс, — но сигналът не отговаряше на първото изискване — двете прости числа, които ще ни укажат размерите на информационната матрица.