Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
Лекарят си записа нещо и помоли Адамсберг да се обърне по корем. Повдигна ризата му и постави пръст върху кръстната кост.
— Казахте, че е в черепа.
— До черепа се стига през кръстната кост.
Адамсберг замълча и остави пръстите на лекаря да се изкачат по ребрата му, създавайки усещането, че малки благоразположени джуджета ситнят по гръбнака му. Държеше очите си широко отворени, за да не заспи.
— Не заспивайте, господин комисар. Обърнете са пак по гръб. Ще трябва да оправя медиастиналната фасция, която е напълно блокирала. Интеркостална болка в десния хълбок? Тук?
— Да.
— Чудесно — каза Жослен и постави разтворените си като вилица пръсти под тила на комисаря, а с дланта на другата си ръка се зае да приглажда ребрата сякаш бяха смачкано пране.
Адамсберг се събуди постепенно с неприятното усещане, че е изтекло много време. Погледна стенния часовник, минаваше единайсет — Жослен го бе оставил да спи. Слезе от кушетката, напъха крака в обувките си и откри лекаря седнал до масата в кухнята.
— Седнете. Аз обядвам рано. След половин час имам пациент.
Извади чиния и прибори, побутна ги пред комисаря.
— Приспахте ли ме?
— Не, сам се приспахте. Като се има предвид състоянието ви, след манипулацията сънят е най-доброто решение. Всичко е поправено — добави той като водопроводчик, който обяснява написаното във фактурата.
— Бяхте на дъното на кладенеца, тотално затормозяване, неспособност за действие. Но ще се оправите. Ако сте все още позамаян следобед, леко меланхоличен и малко схванат утре, да знаете, че е нормално. След три дни ще се чувствате както обикновено, дори по-добре. Позанимах се пътьом и с пищенето в ушите ви, не е изключено един сеанс да е достатъчен. Трябва да се храните — каза той, като посочи чинията грис със зеленчуци.
Адамсберг се подчини. Маеше му се главата, но се чувстваше добре, лек и гладен като куче. Нищо общо с разбъркания стомах и чугунените крака от тази сутрин. Вдигна глава и видя как лекарят приятелски му намигва.
— А иначе — каза Жослен — видях това, което исках. Естествената структура.
— Е и? — попита Адамсберг, който малко се смущаваше в присъствието на доктора.
— Горе-долу както се бях надявал. Имал съм само още един случай като вашия, една възрастна жена.
— Тоест?
— Почти пълна липса на тревожност. Изключително рядко явление. Затова пък, разбира се, емоционалността е слаба, желанието за разни неща е притъпено, съществува известен фатализъм, изкушение за бягство, трудности в общуването с околните, неми пространства. Човек не може всичко да има. Още по-интересно е преливането между зоните на съзнаваното и несъзнаваното. Може да се каже, че шлюзната камера пропуска, че понякога като че ли забравяте да спуснете решетките. Внимавайте все пак, господин комисар. Така могат да се родят гениални идеи, сякаш дошли от другаде — интуиция, както погрешно го наричат за по-просто, — камари от спомени и образи, но и да изплуват на повърхността токсични обекти, които на всяка цена трябва да си останат в дълбокото. Разбирате ли?
— Доста добре. И ако токсичните обекти изплуват, какво става?
Доктор Жослен завъртя ръка над главата си.
— Става това, че преставате да правите разлика между правилно и неправилно, измислено и реално, възможно и невъзможно, с две думи, смесвате селитрата със сярата и въглищата.
— Следва експлозия — заключи Адамсберг.
— Именно — каза лекарят, като доволно си изтри ръцете. — Няма от какво да се боите, стига да не му отпуснете края. Продължавайте да поемате отговорност, да разговаряте с другите, не се изолирайте прекалено. Деца имате ли.
— Едно, но съвсем малко.
— Ами обяснете му света, люлейте го, прегръщайте го. Така ще имате котва, която да ви задържа в пристанището. Не ви питам как сте с жените, това го разбрах. Недоверие.
— В тях?
— Във вас. Единственото ви миниатюрно безпокойство, ако изобщо може да се нарече така. Аз тръгвам, господин комисар, затръшнете вратата, когато излизате.