Укротителят на лъвове

– Хайде, побързайте, или храната ще изстине – каза Хелга и ги подкани с жест да влязат в кухнята, където масата вече беше наредена.

Юнас помогна на баща си да стигне до масата, а Марта и Моли ги последваха мълчаливо.

– Значи утре няма да се състезаваш? – попита Ейнар след малко.

Марта видя злобния проблясък в очите му и разбра, че той повдига въпроса само от проклетия. Моли въздъхна дълбоко, а Юнас погледна баща си предупредително.

– След всичко случило се преценихме, че моментът не е подходящ за пътувания – каза той и се протегна към купата с картофено пюре.

– Да, разбирам.

Ейнар погледна очаквателно сина си, който му сипа от пюрето, преди самият той да се е обслужил.

– А как върви? Полицията стигнала ли е донякъде? – попита Хелга, която сервира по резен свинско филе от една голяма чиния, след което се присъедини към останалите.

– Йоста идва днес и ме пита за обира – каза Юнас.

Марта го зяпна.

– Защо не си ми казал нищо?

Юнас сви рамене.

– Не беше кой знае какво. Открили са следи от кетамин при аутопсията на Виктория и Йоста се питаше какви медикаменти са откраднати от клиниката.

– Добре че съобщи в полицията.

Марта сведе поглед. Мразеше да няма пълен контрол над всичко, което се случва. Обзе я тих гняв, задето Юнас не ѝ беше казал за посещението на Йоста. Щяха да си поговорят за това, когато останеха сами.

– Жалко за момичето – каза Ейнар и налапа голяма хапка свинско, а по брадичката му се стече малко кафяв сос. – Живееше в съседство, макар че я виждах рядко. Държите ме затворен там горе и нямам с какво да си отмарям очите. Мога да гледам само тая вещица.

Той се засмя и посочи Хелга.

– Трябва ли да говорим за Виктория? – каза Моли, побутвайки храната си с вилицата. Марта се зачуди кога за последно я бе видяла да се нахрани като хората. Сигурно се беше побъркала на тема килограми, като всяко момиче на тази възраст. Но това постепенно щеше да отшуми.

– Моли откри стария фолксваген „Бийтъл“ в плевнята и би искала да го кара. Затова си мислех да го стегна, така че да е готов, когато вземе книжка – смени темата Юнас, намигвайки на Моли, която гонеше зеления фасул из чинията си.

– Редно ли е да ходи там? Може да се нарани – каза Ейнар и налапа нова хапка. По брадичката му още имаше следи от соса.

– Да, трябва да поразчистите малко там – каза Хелга и се изправи, за да напълни чинията с резени филе. – Да разкарате старите боклуци.

– Искам всичко да си остане така, както е – каза Ейнар. – Това са мои спомени. Хубави спомени. А и нали чуваш, Хелга. Юнас ще им даде нов живот.

– За какво ѝ е на Моли стар бийтъл?

Хелга остави чинията по средата на масата и седна на мястото си.

– Колата ще стане страшно хубава. Никой друг няма да има такава.

Очите на Моли грееха.

– Може да стане – каза Юнас и си сипа трета порция. Марта знаеше, че обича манджите на майка си и може би това беше основната причина да ги мъкне тук всеки петък.