Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
— Виждаш ли този белег? — зъбеше се насреща ми инструкторът, сочейки една бразда през целия му скалп. — Това ми е от курландерски меч, не затегнах достатъчно шлема си.
Връщайки се към тези потни, прашни тренировъчни дни на плаца, сега разбирам, че инструкторът ни ясно си е давал сметка, че сме твърде зелени да ни пусне на бойното поле, освен ако не ни обучи да действаме като едно цяло. Затова и ни караше да повтаряме отново и отново основните бойни маневри — да завиваме наляво и надясно, без да разкъсваме строя, да се изтегляме бавно и в порядък, или да сформираме строен фронт, като първата редица коленичи така, че копията на втората да щръкнат над раменете им като бодли на таралеж. После по негова команда скачахме на крака и се втурвахме напред в атака. Инструкторът ни нямаше доверие да се сражаваме поединично дори в ръкопашен бой. Пускаше ни по двойки — единият отблъсваше щита на врага, вторият забиваше копието си в пролуката.
Едва когато може да се каже, че придобихме някакъв опит с копието, ни позволи да преминем към секирите и мечовете. Показа ни как да прицелваме ударите си, не да махаме и бодем напосоки.
Завършихме с клиновидния строй — един мъж при върха, двама зад него във втора редица, трима в трета и т.н. По негова команда всички се юрвахме напред и за наше изумление — упражнявахме се срещу бурга на по-възрастните мъже — пробихме защитата им и мъжът при върха, пак вездесъщият датчанин, се озова право сред „врага“.
След обучението новобранците се присъединявахме за вечеря към старшите членове на фелага. Не можех да си представя, че човек може да изхаби толкова думи на тема да речем, предимствата на копието с широк връх срещу това с тънък или дали е по-добре да замахнеш с меча от дясно или отляво. Тези дискусии обикновено се придружаваха от демонстрации. Някой плещест воин скачаше и хващаше копието или меча си по правилния според него начин, след което замахваше с оръжието. Предвид многото пиене и разгорещените спорове, цяло чудо е, че не се стигаше до открит сблъсък.
Транд също като мен намираше споровете за досадни и двамата често напускахме казармите и прекарвахме вечерта в разходки из града. Първоначалното ми впечатление за заможност се оказа вярно. Мястото процъфтяваше. Търговци идваха чак от земите на гърците за дялания кехлибар, с който бе прочут Йоми. Повечето все пак бяха от големите балтийски пристанища — Хедеби, Бьорко, Сиггуна и Трусо. Освен грънци и кожени изделия, те носеха и новини от света. Кнут явно бе станал толкова силен и богат, че се говореше, че може да се провъзгласи за император на Севера. Вече държеше Англия и Дания, а сега претендираше и за трона на Норвегия. Търговците, които зависеха от трайния мир, гледаха с противоречиви чувства на амбициите на Кнут. Някои смятаха, че ще им е от полза, ако всички северни земи се обединят под властта на един владетел, други се опасяваха, че претенциите на Кнут ще доведат до война. Най-скептични бяха търговците от Швеция. Бяха староверци и изтъкваха, че Кнут все повече изпада под влиянието на последователите на Белия Христос и че християните няма да закъснеят да нахлуят във всички управлявани от него земи. Шведите намираха съчувствие сред жителите на Йоми — макар на християните в Йоми да бе позволено да изповядват религията си, градският съвет бе постановил да го правят дискретно, без да бият камбани.
Една вечер с Транд бяхме в храма на Свантевит, лужишки бог с четири лица. Свещеното му животно е бял жребец. Гледах как свещениците извеждат коня и го подмамват да влезе между е реда дървени пръти. Ако конят стъпеше първо на десния си крак, значи предсказанието ще се сбъдне. Когато с Транд се върнахме крепостта, заварихме пратеници на самия Кнут. Предвождаше ги за мое най-голямо удоволствие, еднокракият Кяртан.
— Торгилс! — възкликна той, стоварвайки длан на рамото ми. — Кой би казал, че ще те открия тук. Радвам се да те видя.
— Как е Гисли Едноръкия? — попитах.
— Добре, добре — отговори Кяртан и огледа плаца. — Не можеш да си представиш колко се радвам да съм тук, далеч от християните и молитвите им. Още пазя онези восъчни монети, които ми даде. Сигурно знаеш, че архиепископ Улфстан, онзи хитър интригант умря.
— Не, не съм чул.
— Миналата година най-после отиде да се срещне със Създателя си, както би се изразил той. За съжаление възнесението при скъпоценните му ангели почти не промени двора на краля. На високите постове пак има много християни, които гледат да вгорчат живота на староверците. Кралица Ема естествено ги окуражава. Никъде не ходи без глутница свещеници.