Придворната дама
- Автор: Ведсьо Олесен Ане-Мари
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Матком
- ISBN: 978-954-9930-87-0
- Переводчик: Мария Змийчарова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Придворната дама». Краткое содержание книги:
XVI век, Франция. Бушува кървава религиозна война между католици и хугеноти. Макар че на трона вече е обявеният за пълнолетен Шарл IX, реално все още управлява майка му Катерина Медичи. Младата, красива и войнствена Мадлен дьо Мондидие пристига в Париж и става придворна дама на Катерина, но скоро се влюбва във водача на хугенотите Луи дьо Конде. Докато страната е на прага на разпад, Мадлен трябва да оцелее сред подлите политически и еротични игри на френската аристокрация. „Придворната дама“ е едновременно вълнуващ и цветен роман за един от най-драматичните периоди в европейската история и вечната история на една жена, която трябва да намери пътя си в живота и в любовта.
Мадлен затвори очи. Музиката й харесваше много и за пръв път от много време тя дишаше по-спокойно. Меланхоличните тонове подхождаха на настроението й, а усещането за хармония й дойде освежаващо. Думата „souffre“[10] беше така подчертана, че никой не можеше да се усъмни за какво дълбоко и силно чувство става дума. Мадлен тежко въздъхна и усети как тялото й се отпуска.
Песента заглъхна и се чуха леки аплодисменти и приглушени разговори.
— Много приятно — каза мадам Дьо Рец. — Но кажете, тази песен отговаря ли на принципа на Баиф заmusiquemesurѐe[11]? Струва ми се, че долавям сериозно влияние от италианския мадригал.
— Напълно права сте — каза мадам Дьо Вийер. — Принципът за дълги тонове при дългите срички и кратки тонове при кратките не е спазен. Другите членове на Плеядата не са напълно съгласни с Баиф и неговия строг принцип. Реняр използва вместо това музикален звукопис, където всяка дума е изобразена със съответната музикална фигура.
Мадлен слушаше внимателно. Трябваше да си признае, че музикалните й знания са непълни. По отношение на книгите често беше преди другите, но баща й никога не беше обръщал особено внимание на музиката, макар че една зима й беше намерил учител по пеене. Мадлен обаче не беше научила почти нищо, а учителят я беше обявил за безнадежден случай и беше заявил, че гласът й не е подходящ за песни.
Вратата се отвори и в салона влезе кралицата. Всички се изправиха и се поклониха.
— Седнете, дами… и господа. — Катерина поздрави двамата благородници в квартета, а те дълбоко й се поклониха. — Не бих искала да ви прекъсвам.
Катерина седна и след кратко съветване четиримата певци продължиха с още една композиция на Реняр, този път беше бърза и бодра. Мадлен се възхити на прецизността и бързото темпо, заради които сложната песен звучеше лесна и непринудено жива.
Под приятния съпровод на песни измина половин час. Мадлен наблюдаваше Катерина, чиито мисли изглежда бяха много далече. Кралицата й изглеждаше почти омагьосана. Но само почти. Дори и сега тя беше съсредоточена в мисли — както винаги.
Докато наблюдаваше Катерина и в резултат на отпускащото въздействие на музиката, на Мадлен й ставаше все по-ясно, че трябва да поиска съвета на кралицата. Макар и отдавна да беше изгубила привилегията да е нейна любимка, все още беше придворна дама и беше длъжна да сподели с Катерина, че е видяла убиеца в „Златният бокал“.
Мадлен се замисли дали объркването, което я беше обзело последните два месеца, не е всъщност признак на леност. При липсата на разговори с кралицата вечер, малко бяха нещата, които я стимулираха. Да, прекарваше часове наред в подземията сред клокоченето на дестилиращия апарат, сред съскане и смрадливи пари, но продължаваше да отклонява опитите на останалите придворни дами да я включат в планирането на соарета и други забавления. Вместо това с помощта на Шарлот беше открила един чудноват дребен книжар до портата „Сент Антоан“. Той доставяше книги на Катерина — макар и неофициално, понеже не дотам скритият му специалитет бяха точно онези творби, които църквата беше забранила.
Там Мадлен беше намерила съчинението на един стар философ — Джон Скот Ериугена, който подчертаваше, че философията не е подчинена на теологията. Точно такова мислене беше проповядвал и баща й. Но след като прочете книгата, Мадлен само още повече се разстрои от бездейния си живот в двореца и се замисли дали копнежът по Луи не е всъщност само оправдание да не търси по-висша цел, към която да се стреми.
Катерина се изправи и даде да се разбере, че музикалната програма е приключила. Мадлен нетърпеливо чакаше повод също да излезе. Трябваше да говори с кралицата възможно най-скоро.
— Доколкото разбирам, нещо измъчва сърцето Ви, мадмоазел Мондидие, и Вие искате да се посъветвате с мен? Правилно сте постъпили, като сте дошли при мен, а аз естествено ще Ви изслушам.
Катерина седеше на една пейка пред прозореца и се наслаждаваше на майското слънце. Изглеждаше весела и отпочинала, а на една масичка до нея бяха поставени калаена кана и няколко прости чаши. Кралицата окуражително се усмихна на Мадлен и потупа пейката до себе си.
— Но първо седнете и споделете чаша вино с мен!
И последните останки на колебание у Мадлен се изпариха при този дружелюбен жест от страна на кралицата. Колко глупаво че не беше дошла по-рано. Та Катерина така или иначе знаеше за връзката й с Луи и беше дала разрешението си.
10
souffre— „страданието“, фр.
11
musiquemesurѐe— стил на вокална музикална композиция във Франция в края на XVI век