Ветровещ
- Автор: Деннард Сьюзан
- Серия: Вещерия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Издава „Егмонт България“ ЕАД
- ISBN: 978-954-27-2035-5
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ветровещ». Краткое содержание книги:
След като експлозия унищожава кораба му, светът смята, че принц Мерик е мъртъв. Белязан, но жив, той е решен да докаже предателството на сестра си. Преди да достигне препълнената с бежанци кралска столица, той обитава улиците, защитавайки по-слабите, което води до появата на слухове за обезобразен полубог, който носи справедливост на потиснатите.
Когато кървовещът Едуан разбира за обявената награда за главата на Изьолт, той прави всичко възможно да я намери пръв, докато тя не му предлага сделка… Сега те трябва да работят заедно, за да прекосят вещерските земи, чудейки се кой от двамата ще предаде другия пръв.
След изненадваща атака и корабокрушение Сафи и императрицата от Марсток едвам спасяват живота си. Всеки миг представлява риск, а следващата стъпка на пиратите е да обявят война на Вещерия…
Кейдън спря да я маже.
— И ти усещаш всяка от тях?
Сафи кимна и повдигна клепачи, колкото да срещне спокойния му поглед.
— Представи си да живееш до океана. Рано или късно вълните заглъхват, защото свикваш с тях. Вече не чуваш всеки техен грохот… Докато някой ден не почне буря. Големите лъжи, тях ги усещам. А малките? Те заминават с отлива.
Мъжът стоеше неподвижно, със застинало лице, сякаш премисляше всяко изречение. Всяка дума. Всяко мълчание. Но преди да й отговори, на вратата се почука два пъти.
— Аз съм, сър — извика Лев.
Кейдън стана, тозчас дългът и бдителността се завърнаха в Стойката му. Той подаде гърненцето и лентата с мехлема на Сафи, после отиде да отвори.
Лев влезе.
— Със Зандър приключихме огледа на баните зад хана, сър. Може да заведем момичетата да се измият — тя завъртя палец към прозореца. — После със Зандър ще нагласите стражите и ще потърсите кораба, докато ние сме навън.
— Добре — Кейдън взе долната си риза и я облече. — Ще ти помогна да отведеш жените до долу… Какво?
Лев повдигна високо вежди.
— Мислех си, че… че може би със Зандър също ще успеете да се изкъпете?
— Аз току-що се измих.
— Не достатъчно добре. А и ние трябва да понасяме вонята ви.
Сафи не можа да се стърпи:
— Иска да каже, че смърдиш като задника на умряло куче.
— Ще го запомня — отвърна Кейдън.
В същото време Лев възкликна:
— Брей, чуй го само този планински говор. Звучиш по-зле и от него.
Червенината пламна по бузите на Сафи. Мътните да ме вземат. Толкова отдавна не беше говорила на карторски. Орхинският диалект е пропълзял в думите й и ето че Кейдън се усмихваше, докато запасваше меча на кръста си. Истинска усмивка, като онази на шлифования измамник, когото беше срещнала на игра на карти. Хитра, потайна…
И Сафи си спомни, че този мъж беше враг. Той беше причината животът й да се превърне в пепел. Не биваше да забравя това. Тези хора бяха нейни зложелатели и тя трябваше да им избяга.
ОСЕМНАЙСЕТ
Изьолт се събуди с напълно схваната лява ръка. След срещата си с Есме беше спала зле, на пресекулки, но последния път, когато се унесе, проспа няколко часа в неудобна поза, с ръката под хълбока си.
Превъртя се, с дясната си ръка повдигна лявата… а после се изправи. Прозрачна розова светлина се просмукваше в покритата с мъх сушина, която бяха делили с кръвовещия. Въздухът беше влажен от вчерашния дъжд, но топъл, а Едуан дишаше тихо и равномерно на няколко крачки от нея.
В гърдите й пламна топлина. Как е могъл да заспи? Защо не я е събудил да бди на пост?
Две седмици пътуваш, без никой да те пази, загриза я съвестта.
Да, заспори тя със себе си, докато разтриваше ръката си, но вече не се налага да го правя. Сега можеше да използва всички възможни средства, а кръвовещият беше точно това — средство. Инструмент.
Дар.
Изьолт си спомни думите на Есме и потрепери. Кукловода беше убила онези хора, за да й „помогне“, и не за първи път тя си пожела да има човек, който да й съдейства срещу Есме.
Богиньо, на този етап би приела всичко — някой все трябваше да знае за съновиденията и контролираните от Кукловода пръснати.
Становещи като нас, беше казала Есме, и Изьолт заразтрива още по-енергично ръката си. Тя не беше като Есме. Тя не беше като Есме.
Покой, заповяда на себе си момичето. Покой в пръстите на ръцете и на краката.
След като отново почувства ръката си, Изьолт се измъкна навън в зората с облекчението, че има какво да свърши. Провери дали сабята й е на място и дали саламандровото наметало, тоест саламандровото наметало на Едуан, е вързано здраво, после се мушна между близките стенещи борове. Докато вървеше, стискаше в ръка нишкокамъка си.
Идвам, Сафи. Както държеше плътно рубина, за няколко мига ледът в раменете й се разтопи. Рухна под вълна от топлина. Топлина, която се разля в гърдите й, притисна дробовете й… Надежда, осъзна тя накрая. Вяра, че двете със Сафи ще се намерят.
На следващата стъпка сребърният талер, вързан на същата кожена връв като нишкокамъка, звънна в кокалчетата й. Едуан беше пробил дупката в окървавеното сребро толкова леко, все едно беше хартия, и сега двуглавият орел беше топъл. Тя отпусна ръка. Забърза, а краката й зажвакаха по мократа земя.
Когато се върна под мъхестата сушина със заек от капана й, кръвовещият се бе събудил и седеше със скръстени крака на скалата. Очите му бяха затворени, ръцете — отпуснати на коленете. Медитираше.