Драконът на Арканите
- Автор: Певел Пиер
- Серия: Остриетата на Кардинала #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконът на Арканите». Краткое содержание книги:
— Тези преговори още не са започнали. Отец Жозеф ще ги води от страна на Франция, а ние го очакваме едва утре вечер.
— Но Италианката вече е тук.
— Така е. Впрочем не тя ще преговаря от името на папата.
— Каква е нейната роля в такъв случай?
— Трябва да разпита Ганиер, за да разбере какво знае той. Така пратеникът на папата, който също ще пристигне утре, ще бъде наясно какво да очаква.
Ла Фарг пресуши чашата си, наведе се напред и замислен, се усмихна студено.
— Като разсъди човек — рече той, — само преди месец Италианката трябваше да отговаря на въпросите на господин Лафмас в затвора Шатле. Ето че сега тя разпитва един агент на Черния нокът…
Лепра присви рамене и заяви:
— Аз отговарям единствено за сигурността на затворника. Ако искате да разговаряте с него, трябва да се разберете с Италианката, докато се появи представителят на Негово Светейшество.
— Предпочитам да не чакам до утре.
Мускетарят не знаеше какво да отговори.
— Няма да е необходимо — отсече Ленкур.
— Как така? — възкликна Ла Фарг.
— Благородникът, който стоеше на прозореца до Италианката. Познавам го.
— Сеньор Валерио Личини ли? — учуди се Лепра.
— Точно така се казва. Син на знатен римски аристократ. Но е по-познат като отец Фарио.
— Свещеник ли е? — запита Ла Фарг.
— Йезуит. Двамата сме се срещали в миналото. Той е агент на папата и съм готов да се обзаложа, че е преговарящият, когото очакваме.
— А дали и той ви е разпознал? — обезпокои се капитанът на Остриетата.
— Не зная.
— Но защо е необходима тази комедия? — възмути се мускетарят.
— За един преговарящ може да е полезно първо да почувства атмосферата, да подуши какво се крои, може би дори да дочуе нещо, което не биха казали пред него, ако знаеха, че… Но всъщност аз гадая. Не е забранено да предполагаме, че мотивите на отец Фарио и на Италианката са по-неясни.
В този момент влезе Марсиак.
Може би малко по-разпасан от обикновено, беше във великолепно настроение и имаше слама в разрошените коси.
— Току-що срещнах Дюрийо — заяви той. — Италианката ни кани на вечеря тази вечер.
Въоръжени с тежки рапири, с ками и с пистолети, драките бяха готови за бой на поляната, под звездното небе. Убийци, грабители и наемници, те се подчиняваха на водач, който се казваше Керес Карн. Повечето от тях не бяха толкова високи, но всичките изглеждаха по-масивни от червения драк с фина мускулатура и змийски рефлекси. В отряда се числеше и Ака’рн, огромен и безмълвен черен драк. Той беше телохранител на Карн.
Интелигентен и лишен от скрупули, безумно жесток, Керес Карн се ползваше с безспорен авторитет. Никога не обясняваше заповедите си, но и никой не се осмеляваше да ги обсъжда. Неговите главорези хранеха към вожда си смесица от възхищение и неоспорим респект. Дали биха приели да служат на дракон под командването на друг? За всеки драк подобно нещо означаваше доброволно отново да попадне под робство и сам да моли да го бият с камшик. Но никой не оспори решението на Карн, нито пък се поколеба да следва този дракон, чиято аура беше толкова могъща, че за техен огромен срам някаква сервилна тръпка ги обземаше в негово присъствие. Драконът държеше да го наричат „господарю“. В лагера никога не се смесваше с тях и не разговаряше с Карн, а бруталните му и отвратителни маниери не го смущаваха никак. Червеният драк изпълняваше всичките му разпореждания.
Последното беше да слязат от конете тук, насред поляната.
И да се приготвят.
Привързаха жребците си, лъснаха оръжията и провериха екипировките си, докато слушаха Карн да обяснява, че ще атакуват разположен недалеч замък и ще отвлекат една жена, която пребивава там. Похапнаха скромно, на крак, без да палят огньове. След това някои от тях отправиха кратки молитви към боговете или към предците, чиито духове ги придружаваха винаги. И дума не ставаше да дирят защита, а само да поканят някой славен предтеча да присъства — може би — на гибелта на драка в сражение, за да може да свидетелства за смелостта му и да осигури славата на рода му.
Естествено, Миниатюриста наблюдаваше тези ритуали с презрение, седнал настрана и сумтейки открито, когато не се кикотеше приглушено. В един момент стана, излезе напред и изчака всички погледи да се насочат към него. След това, посред поляната, той остави рапирата си шиавоне на земята и се съблече чисто гол.
Застана на колене.