![Човекът от ФБР [calibre 2.47.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/1/2/chovekt-ot-fbr-calibre-2-47-0-download.jpg)
Човекът от ФБР [calibre 2.47.0]
- Автор: Уилц Дейвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Човекът от ФБР [calibre 2.47.0]». Краткое содержание книги:
- В случая не ставка въпрос обаче за самозащита - обади се Бекер.
- Не, не в началото. Но после той премина някои граници. Опита се да ме бие отново, когато Джак беше двегодишен. Бебето беше в стаята и ни гледаше - може би това ми даде кураж, не знам със сигурност, но изведнъж разбрах, че трябва да поставя точка на тези изстъпления. Тогава го ритнах в коляното и му счупих ръката... Повече не ме докосна.
- Но се прехвърли върху Джак.
- Трябва да е започнал скоро след това, но аз не разбрах.
Бекер мълчеше.
- Кълна ти се, Джон, не знаех. Не разбрах. Не знаех!
Нещо се пречупи вътре в Карин и тя се разплака, отначало тихо, но само след миг вече ридаеше без задръжки, тялото ѝ се тресеше, разкъсвано от вътрешна болка. Бекер я притисна още по-силно към себе с, покри тялото ѝ със своето, докато тя като че ли се мъчеше да проникне в неговото, сгърчена в отчаяна нужда от утеха и закрила.
Той я остави да се наплаче, не се опитваше да я спре, не ѝ предложи друга утеха освен близкото си физическо присъствие. Когато най-сетне дойде на себе си, Карин имаше чувството, че се връща много отдалеко. Мъката ѝ я беше откъснала от настоящето и тя бе потънала някъде дълбоко в себе си... но сега бе изплувала отново... Осъзна, че се намира в тъмната спалня върху леглото си, пак чуваше как вятърът чука с костеливи пръсти по прозорците и усещаше силното мъжко тяло, което я притискаше отзад.
Не разбра дали нещо в неподвижната тишина се бе променило, когато престана да подсмърча, или невидимият електрически заряд в стаята непрекъснато е бил един и същ с тази разлика, че тя едва сега го почувства. Усещаше топлото тяло на Бекер до себе си и сега кожата му като че ли живееше по начин, който не бе усетила, докато говореше за живота си с Карл. Плътта му лежеше до нейната като самостоятелно създание със свой собствен живот, готово да се раздвижи веднага, щом тя пожелае това. Усети, че нещата между тях в този момент зависеха напълно от нея, и правото на избор я изпълни с приятно чувство за свобода и сила.
Тя протегна ръка между краката си, докосна го и усети веднага бързата му реакция. Не говореха, почти не се помръднаха. После той влезе в нея отзад и тя още веднъж притисна възглавницата към устата си. Този път го направиха директно и просто, без предварителна любовна игра, без търпение, без нежност - направиха го така, както и двамата искаха. Когато свършиха, лицето ѝ отново бе мокро от сълзите ѝ, но този път причината бе друга.
ГЛАВА
12
Когато Боби се събуди на третия ден от отвличането му, още преди да си отвори очите, усети, че го наблюдават. Чувстваше друго лице близо до своето, чуваше приглушените, прекалено внимателни движения на някого, който толкова целенасочено се опитваше да не вдига шум, че се наместваше в пространството около него по начин, който той ясно улавяше. Остана със затворени очи, като се преструваше, че спи. Разреши си малката утеха да си представи, че този някой, който се въртеше над него, може да е майка му. Може би днес ще отвори очи и ще установи, че дългият кошмар най-сетне е приключил и той се намира в собствсното си легло вкъщи. Знаеше обаче, че не е така, колкото и горещо да го желаеше.
Само Дий е този някой, който се навежда така близо до него, изучавайки го с този неин напрегнат израз, сякаш се опитва да запамети всяка подробност от лицето и тялото му. Понякога в очите ѝ като че ли се промъкваше озадаченост - сякаш се опитва да съвмести неговия външен вид с някакъв образ, съхранен в съзнанието ѝ. Но тя винаги съумяваше да излезе от затруднението и бръчката между веждите ѝ се изглаждаше: и този път бе успяла да примири това, което виждаше, с онова, което желаеше да види.
Аш смени позата си до вратата и Дий му изсъска да не шуми.
- Не го събуждай - прошепна тя. - Той спи.
Аш ѝ отговори с неясен гърлен звук, може би тих смях. После Боби дочу неочаквани звуци на раздвижване и от двамата, рамката на вратата изскърца, когато Аш се отстрани от нея, някой пристъпи на пръсти и отново се възцари тишина. Боби се вслушваше, без да се помръдне, напрягаше слуха си, но всички звуци сякаш бяха внезапно погълнати. Заминаха ли си? Някак неприемливо беше да го оставят най-сетне сам и все пак... нищо, не се чуваше нищо.
Поотвори очи - само тясна цепнатинка - и усети, че клепачите му потреперват от напрежението да ги задържи така. Видя единствено чаршафа под бузата си и килима между леглото и стената, към която сочеха краката му. Позадържа се малко така, без да смее да се надява, и отвори още повече очи. Видя само стената на бунгалото, ивиците слънчева светлина, която се процеждаше през процепите на щорите и нашарваше пода на тесни ивици. Аш не беше до вратата. Дий не се въртеше над него.