Стъкленият остров [calibre 2.69.0]

— Разбира се.

— Ти събра напълно непознати хора за мисия, за семейство.

— Аз не…

— Твоите видения — прекъсна я той. — И твоят кураж. Сигурно така или иначе щяхме да се съберем, било ни е писано. Но без теб — не когато и където го направихме. А мисля, и както.

Той се обърна към нея и я целуна нежно.

— Възнамерявах да го направя, когато останем сами. Довечера, със свещи и вино под смълчана луна. Но сега си мисля — по-добре тук и пред всички.

Той бръкна в джоба си, извади малка бяла кутийка със символа на вечността, гравиран върху капачето.

— Бран!

— Мо̀раи ми го даде, преди да си тръгне тази сутрин. Щях да ти направя такъв сам, но този е на баба ѝ — изработен е от нейния дядо като израз на любов, вълшебство, вричане. Ще го вземеш ли, ще го носиш ли, този символ на вечността?

— Да! Разбира се, да! — Тя го хвана за ръката. — Обичам те!

Когато Бран отвори кутийката, тя ахна. Пръстенът отрази светлината и заля стаята с всички цветове на дъгата, преди блясъкът му да стане по-мек и постоянен.

— Красив е. Той е…

Великолепен, елегантен, с бял камък под формата на сърце, обрамчен от миниатюрни кръгли диаманти.

— Давам ти това сърце, защото ти си моето.

— Ще го нося, защото ти си моето. О, става ми. Става ми!

— Магия — каза той, притегли я към себе си, целуна я продължително.

— Добре, стига толкова. Дайте и ние да го видим. — Райли издърпа лявата ръка на Саша. — Какъв камък само! Красота! — обърна се тя към Бран.

— И сега как ще се конкурирам с това? — попита Сойер и побутна закачливо Бран по рамото.

— И аз искам пръстен от теб! Толкова съм щастлива! — Просълзена, Аника прегърна първо Бран, после Саша. — Имам много щастие!

— Отива ти.

Саша се усмихна на Дойл.

— И е прекрасно да го усещам на ръката си. — Тя отново се върна в обятията на Бран. — И аз имам много щастие! А това ме кара да се чувствам силна. — Тя се отдръпна леко. — Кара ме да се чувствам храбра. Кара ме да вярвам повече от всякога, че ще направим каквото е изписано в герба ни. Ще търсим звездите.

— И ще служим на светлината — допълни Бран.

— И ще пазим световете — добавиха останалите в един глас.

Райли отстъпи, вдигна питието си.

— За да направим тези три неща, трябва да се бием, да оцелеем и да унищожим Нереза. Не само нейните слуги и в каквото там се е превърнал проклетият Малмон.

— Съгласен съм с теб. И тъй като сега всички сме тук — подхвана Бран, — защо не седнем и не поговорим за последната битка?

— Ще го направим, но ми дайте пет минути. — Сойер издърпа едно чекмедже, за да вземе кухненската ножица.

— Трябва да набера билки за тази марината. Когато реших да приготвя агнешко, не знаех, че ще празнуваме официален годеж. Тази вечер ще ви сготвя нещо специално, момчета и момичета.

Докато той излизаше, Райли отиде в хола. Вдигна крака върху масичката за кафе.

— Никога не отказвам угощение — каза тя, — особено когато вечерта е толкова специална.