Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
18. Затова и Аз ще почна да действувам с ярост; окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; и макар те да викат със силен глас на ушите Ми, — не ще ги чуя.
Глава 9.
1. И извика на ушите ми със силен глас и каза: нека се приближат тия, които ще накажат града, всеки със своето пагубно оръжие в ръце.
2. И ето, шестима души идат от горните врата, обърнати към север, и у всекиго в ръка пагубното му сечиво, и между тях един, облечен с ленена дреха, и на пояса му дивит. И дойдоха и застанаха до медния жертвеник.
3. И славата на Бога Израилев слезе от Херувима, на който беше, върху прага на Дома. И повика Бог човека, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс.
4. И каза му Господ: мини презсред града, презсред Иерусалим, и тури знак по челата на людете, които скърбят, които въздишат за всички гнусотии, що се вършат сред него.
5. А на ония чух да каже: идете след него в града и убивайте; нека вашето око не жали, и не щадете;
6. старец, момък и девица, младенец и жени бийте до смърт, ала не закачайте ни едного човека, който има знак, и почнете от Моето светилище. И почнаха те от тия старейшини, които бяха пред Дома.
7. И каза им: осквернете Дома, напълнете дворите с убити и излезте. Те излязоха и почнаха да убиват в града.
8. И когато убиваха, аз останах и паднах ничком, извиках и казах: о, Господи Боже! нима Ти ще изтребиш целия остатък на Израиля, като изливаш гнева Си върху Иерусалим?
9. И каза ми Той: нечестието на дома Израилев и Иудин е голямо, твърде голямо; и тая земя е пълна с кръв, и градът е изпълнен с неправда; защото те казват: „Господ остави тая земя, Господ не вижда“.
10. Затова и окото Ми не ще пожали, и не ще се смиля; ще обърна поведението им върху техните глави.
11. И ето, човекът, облечен с ленена дреха и с дивит на пояс, даде отговор и каза: аз извърших, както ми заповяда.
Глава 10.
1. И видях, и ето на свода, който е над главите на Херувимите, като че камък сапфир, като че нещо прилично на престол се виждаше над тях.
2. И говори Той на човека, облечен с ленена дреха, и каза: влез между колелата под Херувимите, вземи пълна шепа разпалени въглища измежду Херувимите и разхвърли ги върху града; и той влезе пред очите ми.
3. Херувимите пък стояха от дясна страна на Дома, когато влезе оня човек, и облак изпълняше вътрешния двор.
4. И славата Господня се подигна от Херувима към прага на Дома, и Домът се изпълни с облак, и дворът се изпълни със сияние от славата Господня.
5. И шумът от крилата на Херувимите се чуваше дори на външния двор, като че глас на Бога Всемогъщи, кога Той говори.
6. И когато Той даде заповед на човека, облечен с ленена дреха, и каза: „вземи огън измежду колелата, измежду Херувимите“, и когато той влезе и застана между колелата, —
7. тогава изсред Херувимите един Херувим простря ръката си към огъня, който бе между Херувимите, и взе, та даде в шепата на облечения с ленена дреха. Тоя взе и излезе.
8. И под крилата на Херувимите се виждаше подобие на човешки ръце.
9. И видях: и ето четири колела до Херувимите, по едно колело до всеки Херувим, и колелата наглед бяха като от камък топаз.
10. И на вид всички четири еднакви като че ли колело се намираше в колело.
11. Когато те вървяха, вървяха на четирите си страни; когато вървяха, не се обръщаха, но отиваха към онова място, накъдето беше обърната главата; като вървяха, не се обръщаха.
12. И цялото им тяло, и гърбът им, и ръцете им, и крилата им, и колелата наоколо бяха пълни с очи, — всичките им четири колела.
13. На тия колела чух да се казва: галгал90.
14. И всяко животно имаше четири лица: първото лице — лице херувимско, второто лице — лице човешко, третото лице — лице лъвско и четвъртото — лице орлово.
15. Херувимите се подигнаха. Това бяха същите животни, които видях при река Ховар.
16. Когато вървяха Херувимите, вървяха до тях и колелата; когато Херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, и колелата не се отделяха, а бяха при тях.
17. Когато те стояха, стояха и ония; когато те се подигаха, подигаха се и ония, защото в тях беше духът на животните.
18. И славата Господня се отмахна от прага на Дома и застана над Херувимите.
19. И подигнаха Херувимите крилата си и се издигнаха пред очите ми от земята; когато те тръгваха, и колелата бяха до тях; и застанаха при входа на източните врата на Господния Дом, и славата на Бога Израилев беше над тях отгоре.
20. Това бяха същите животни, които видях в подножието на Бога Израилев при река Ховар. И аз познах, че това са Херувими.
90
Вихър.