Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
31. Клети са ония, които те оскърбяваха и се радваха на твоето падане.
32. Клети са градовете, на които служиха твоите деца; клета е земята, която прие твоите синове;
33. защото, както тя се радва за твоето падане и се весели за твоето поражение, тъй ще скърби за своето опустошение.
34. Аз ще я направя да се не радва на много народ, и хвалбите й ще се обърнат в печал;
35. защото ще дойде върху нея огън от Вечния за дълги дни, и дълго, дълго време ще я обитават бесове.
36. Озърни се, Иерусалиме, на изток и виж радостта, която ти иде от Бога.
37. Ето, идат твоите синове, които си отпуснал, идат събрани от изток до запад с думата на Светия, обрадвани за Божията слава.
Глава 5.
1. Иерусалиме! снеми от себе си дрехата на плача и на твоето огорчение и се облечи с благолепие на слава от Бога навеки!
2. Облечи се с дреха на правда от Бога, тури на глава си венец на слава от Вечния,
3. защото Бог ще покаже на цялото поднебесие твоята слава.
4. Навеки Бог ще те нарече: мир на правда и слава на благочестие.
5. Стани, Иерусалиме, и застани на висота, обърни се към изток и погледни децата си, събрани от заник-слънце до изток по думата на Светия, обрадвани, че Бог си е спомнил за тях.
6. Те излязоха от тебе пеша, карани от враговете, но Бог ще ги доведе при тебе, носени в слава като царски синове;
7. защото Бог е определил, всяка висока планина и вечните хълмове да се снишат, а долините да се изпълнят, за да се уравни земята, та Израил да върви твърдо с Божия слава,
8. а горите и всяко благовонно дърво да правят сянка Израилю, по Божия повеля.
9. Бог ще предвожда радостно Израиля със светлата Си слава, със Своята милост и правда.
Книга на пророк Иезекииля
Глава 1.
1. В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата — и аз видях Божии видения.
2. В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),
3. биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.
4. И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, —
5. а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, — и такъв беше видът им: приличаха на човек,
6. и всяко имаше четири лица, и всяко от тях — четири крила;
7. а нозете им — нозе прави, и стъпалата на нозете им — като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).
8. И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;
9. и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
10. Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна — лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
11. И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.
12. И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
13. И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.
14. И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.
15. И гледах животните, — и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.
16. Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.
17. Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.
18. А на’платите им — високи и страшни бяха те; на’платите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.
19. И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.
20. то духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.
21. Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
22. Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.
23. А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.