Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Знам какво ще кажеш. Тази каюта е под нивото на ватерлинията.
— Точно така. Когато водата започне да нахлува, ние първи ще започнем да газим във вода. Но поради всичките тези окови това няма да продължи много дълго. — Стив се изправи. — Като съдя по тежестта на тази стега, бих казал, че тя ще плува като парче бетон.
Нововъзникналата увереност на Кадилак започна да се изпарява и той изохка.
— Това беше, което предвиди, когато прочетох камъка — че ще се удавим.
— Грешно. Не че ще се удавим… почти ще се удавим. Има голяма разлика. Целият този разговор ни върна там, откъдето тръгнахме. Ние не можем да очакваме Клиъруотър да направи всичко. Нейната задача е да помогне на Коджак да се справят с всички майстори на желязо, които стигнат до брега. Останалото чака нас. Ние трябва да разбием този кораб и след това да се махнем оттук.
— Не трябва ли да е обратно? Как ще можем ние…
Стив го прекъсна.
— Виж… аз ще се справя с кораба, става ли?
— Но как?
— Няма значение как! Ако онова, което имам наум, задейства, това нещо ще изхвърчи до небето. Но при късмет корабът няма да потъне, докато всичко над главната палуба не пламне. Тогава ще тръгнем… в момента на най-голямата паника. Така че от сега до този момент ти трябва да измислиш как да ни измъкнеш от тази каюта… при такава ситуация.
— Брикман, слънцето залязваше, когато ни свалиха тук. Ако спазят първоначалния си план и плуват тази вечер, значи имаме…
— По-малко от десет часа. Знам. — Обстоятелствата бяха срещу тях, но имаше една личност, която може би можеше да помогне.
Роз.
Беше време да опита една малка своя магия…
Глава 12
След като се раздели с жена си и децата си, Изо Уантанабе пак потегли към кораба с колела. Една домашна прислужничка и един войник седяха с багажа отпред до гребците.
Разкриването на двамата убийци — пряк резултат от неговите първоначални подозрения — го бе издигнало още повече в очите на майор Морита и на капитан Каваниши. Тримата други убийци скоро щяха да бъдат хванати и предателите Коджак щяха да получат ужасен кървав урок, който щеше да покаже на съседните Плейнфолк какво очаква онези, които предават благодетелите си.
Общо взето бъдещето не би могло да изглежда по-розово. Но Уантанабе беше обзет от разяждащо съмнение, което пронизваше съзнанието му като остър бодил. Откритието, че един от убийците разбира езика на майсторите на желязо, беше създало опасност времето на нападението евентуално да е известно на врага. Уантанабе знаеше, че освен че не знаят да четат и пишат, мютите не могат и да помнят добре и сега разбра, със закъснение, че медальоните, отнесени от лодкарите, можеха да съдържат кодирано съобщение за другите „пътници“. Колко глупаво от негова страна, че не ги беше конфискувал!
Но откъде би могъл да знае, че една от тези фалшиви тревни маймуни може да говори японски? На робите беше абсолютно забранено под страх от смъртно наказание да произнесат и една дума от свещения език на Синовете на Ни-Исан. Откъде този чужденец беше получил това знание? Отговорът на този и други въпроси несъмнено щеше да бъде получен в килиите за измъчване, които според слуховете се намираха под двореца на Яма-Шита в Саракуза.
Уантанабе би искал лично да изтезава двамата убийци за причинената разяждаща тревога, която не му даваше сън, откакто ги беше видял да се спотайват до борда на плаващия дом. Тяхното разкриване беше облекчило голяма част от тази тревога, но сега той беше изправен пред труден избор. Трябваше ли да признае, че той може би — макар и неволно — е позволил жизненоважна информация да стане известна на врага, или трябваше да го премълчи? Истината можеше да стане причина да бъде обвинен в небрежност и това сериозно да се отрази на неговото бъдеще, докато ако премълчеше, както го съветваше Юмико…
Защо да рискува всичко? Дори ако мютите Коджак бяха предупредени за предстоящата атака, как биха могли те, тълпа диваци и тримата останали в селището убийци — две жени и един ранен мъж — да окажат съпротива на непреодолимата сила на майсторите на желязо?
Когато стигнаха кораба, сержант Курабаши почтително пожела на своя господар довиждане и попътен вятър, и щастие. Уантанабе бе предал официално пред събрания екипаж на плаващия дом командването на станцията на сержант Курабаши, като му благодари с тон, който намекваше за повишение, и настоя да положи максимални грижи за Юмико и петте деца. Не че имаше някаква вероятност те да бъдат оставени без грижи в негово отсъствие; Курабаши знаеше, че макар да е посочен за отговорен офицер, ще е зает с ежедневни задължения както всеки друг.