Къщата

56

В четвъртък в десет часа сутринта, когато сервирането на закуската приключваше, Тина Аролди използва петнайсетминутната си почивка, за да изтича до канцеларията на „Уейсайд“. Секретарката беше сама.

— Джийн, защо онзи детектив надничаше под колата ми вчера? — попита Тина.

— Не разбирам за какво говориш — отвърна секретарката.

— Разбираш много добре. Няма смисъл да ме лъжеш. Няколко от помощник-сервитьорите са го видели през прозореца.

— Не виждам защо… да те… лъжа — изрече Джийн, запъвайки се. — Детективът ме накара да му посоча коя е твоята кола, а после се върна и се поинтересува дали понякога не приемаш заявки за резервации по телефона.

— Ясно.

Угрижена, Тина се запъти към масите, които обслужваше. Малко след един часа й стана неприятно, когато зърна Адам Никълс, адвоката на Скот, да влиза в ресторанта заедно с Елейн Аткинс, собственичката на агенцията за недвижими имоти, която често им водеше клиенти.

Забеляза, че Никълс й махна. Чудесно. Той искаше да се увери, че тя ще им сервира. Салонната управителка ги настани на една от масите и Тина неохотно се отправи с менюто, за да ги поздрави.

Изненада се от топлата усмивка, с която я удостои Никълс. Той определено е привлекателен, помисли си Тина. Не е чак толкова красив, че да се захласнеш по него, но има чар. Прави впечатление на доста интересен мъж. И безспорно е умен.

Днес се усмихва, но онази сутрин, когато дойде тук със Скот, беше съвсем различно, продължаваше да разсъждава Тина. Сигурно е от онзи тип хора, които се държат мило, когато имат нужда от теб.

Отвърна хладно на поздрава му и попита:

— Желаете ли да ви донеса нещо от бара?

И двамата си поръчаха по чаша шардоне. Когато жената се отдалечи, Елейн каза:

— Чудя се какво става днес с Тина.

— Предполагам, че е нервна, понеже ще трябва да дава показания на следствието — отвърна Адам. — Е, ще й се наложи да го преживее. Сигурен съм, че областният прокурор ще й изпрати призовка. Искам да се уверя, че ще направи добро впечатление.

Поръчаха си хамбургери и салата.

— За щастие не обядвам често с теб — заяви Елейн, — защото в противен случай щях да наддам десетина килограма. Обикновено обядвам само салата.

— Както в добрите стари времена — отбеляза Адам. — Спомняш ли си как през лятото, когато още бяхме деца, след като свършехме работа, всички се натъпквахме с разни боклуци, качвахме се на разнебитената ми моторница и си правехме традиционната разходка на залез-слънце?