Невинен до доказване на противното

— Кога се случи? Вторник вечер ли? Тогава Барбара беше в университета, а аз гледах малкия.

— Ръсти — казва Реймънд, — съветвам те да си затвориш проклетата уста.

Молто се е изправил на крака. Приближава ме с дебнещ поглед. Трепери от гняв.

— Имаме резултатите от отпечатъците. Тези, които ти все забравяш да поискаш. Та значи върху чашата са отпечатъците от твоите пръсти. От твоите. На Рожат Сабич. Точно върху чашата на бара. На два метра от мястото, където са я намерили убита. Може би тогава си бил забравил, че на всички служители в окръга им вземат отпечатъци.

Изправям се.

— Това е абсурдно.

— А справката за телефонните й разговори, която не позволи да покаже Липранзър? А справката за твоите разговори? Тази сутрин поръчахме на телефонната компания да ни ги извади. В момента ни я носят насам. Обаждал си й се в продължение на цял месец. Дори същата вечер е отбелязано позвъняване от вас у тях.

— Мисля, че ви слушах достатъчно — казвам аз. — Ако ме извините, ще си тръгна.

Вече съм влязъл в стаичката на Лорета пред кабинета на Реймънд, когато Молто извиква името ми и тръгва след мен. Чувам как Дела Гуардия му изкрещява да се върне.

— Искам да си наясно с едно нещо, Сабич — насочва той показалец към мен. — Аз знам всичко!

— Дума да няма — отговарям.

— Ще ти пратим призовката още първия ден, в който влезем тук. Гледай да си намериш адвокат, и то много добър.

— Заради твоята глупава теория, че съм създавал пречки по делото ли?