Лошата дъщеря

— Мелани – погледна я за кратко и отклони поглед към Блейк.

— И Блейк. Уау, самият той. Не очаквах да те видя тук, в Ред Блъф.

— Бих казал същото и за теб. – Блейк го потупа по ръката.

— Да се махаме оттук – предложи Мелани.

Шериф Прескът ги спря, преди да направят и крачка.

— Само дума, ако позволите.

— Дадено, шерифе – каза Алек, макар стиснатите му устни да показваха, че няма да каже нищо повече.

— Разбирате, че нямате право да напускате града…

— Разбирам.

— … и че ако опитате, ще бъдете арестуван незабавно.

Алек потърка брадичката си.

— И това разбирам.

— Надявам се, че след като поговорите с адвоката си тук, ще бъдете по-склонен да сътрудничите.

— Адвокатът ми. – Устните на Алек се извиха в половинчата усмивка.

— Приключихме ли? – попита Блейк.

— Засега.

Отправиха се към паркинга. Робин стискаше здраво ръката на брат си, Мелани и Блейк ги съпровождаха от двете страни, а шериф Прескът вървеше най-отзад.

— Хубава кола – отбеляза Прескът, когато наближиха лексуса на Блейк, открояващ се сред полицейските коли.

— Седни отпред с Блейк – насочи брат си Мелани и се настани отзад. – Робин ще седне при мен. – Тя потупа мястото до себе си.

— Ще държим връзка – подвикна след тях шерифът, докато Блейк потегляше.

— Ще чакам с нетърпение – махна му с ръка Алек.

— Какво ви става на вас двамата? – сопна се Блейк, местейки поглед от Алек към Мелани и обратно. – Трябва ли да ти напомням, че си заподозрян в дело за убийство? Човекът, към когото се отнесе така високомерно, е шериф. Не влизай преднамерено в конфликт с човек, който има властта да хвърли задника ти в затвора.

— Те нямат достатъчно доказателства да го арестуват – каза отново Мелани.

— И кога това ги е спирало?

— А ти откога взе да се занимаваш с наказателно право? – попита искрено заинтригуван Алек.

— Не се занимавам. Но засега ще свърша работа. Ако, и когато дойде време… – Блейк огледа пустеещата околност, мяркащите се в далечината планини. – Къде съм, по дяволите?

— На следващото кръстовище завий наляво – инструктира го Мелани.

За миг настана тишина, после всички заговориха едновременно.

— Благодаря ти, че правиш това – каза Алек.

— Сигурно си изтощен – предположи Робин.

— Какво стана с колата ти? – попита Блейк.

— Е, ти ли го направи? – поинтересува се Мелани.

— Уау – възкликна Алек, и почна да отговаря на въпросите им един по един. – Да, изтощен съм. Полицията на Сан Франциско прибра колата ми. И не, не съм го направил. Благодаря ти, че попита.

— Но си бил тук, в Ред Блъф, в нощта на стрелбата – настоя Мелани.

— Не мисля, че съм длъжен да отговарям на това, нали така, господин адвокат?

— Какво си правил тук? – не се отказа Мелани.

— Как е Ландън? – пренебрегна въпроса й Алек.

Робии усети как тялото на Мелани до нея се стегна.

— Недей така, Алек – намеси се Робин, ядосана не по-малко от сестра си. – Баща ни е в кома, Тара е мъртва, а едно дванайсетгодишно момиче остана без майка. Полицията има доказателство, че ти си бил тук в нощта на стрелбата. Не е време нито за увъртания, нито за казуистики.