Градска тарифа
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #26
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1166-0
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Градска тарифа». Краткое содержание книги:
— Казват, че трябва да ме оперират. Там е повредена преградата, ако не я оправят, не могат да ми имплантират зъби.
— Значи, оперирай я.
— Но това е скъпо, Пашенка! Това са просто луди пари. И после, ще трае много дълго, а аз не мога да живея толкова дълго без теб.
— Мила, твоята красота си струва парите — пошегува се Павел.
Умиляваше го щедростта на Милена за всичко, което се отнасяше за него, и свидливостта, когато ставаше дума за нея. Колко го обича!
В лондонската клиника Мила трябваше да остане около три месеца. Но какво беше изумлението на Павел, когато тя пристигна в Москва по-рано: цялата в превръзки и придружена от болногледачка.
— Паша, не мога без теб… — Гласът й звучеше глухо през превръзката, а оперираните й нос и челюст правеха говора й неразбираем. — Нали ти няма как да дойдеш при мен в Лондон, на работа си, та затова се разбрах с лекарите в клиниката, осигуриха ми болногледачка… Само че ще трябва да живея заедно с нея в хотел, защото тя трябва постоянно да е до мен. Става ли така? Сърдиш ли ми се?
Господи, как можеше да й се сърди? И то на такава жена, която ти признава, че не иска и ден повече да живее без теб?
Ами апартаментът? Ами ремонтът? Мила направи всичко възможно да не откъсва Павел от работата му. Постара се всичко да му харесва, да му е удобно и комфортно. Тя сама общуваше с майсторите, избираше материалите, поръчваше щорите, викаше специалисти от фирмата, произвеждаща вградени шкафове, обаждаше се по телефона, караше се, настояваше нещо да се направи навреме или да се преработи… И нито веднъж не помоли Павел, както би постъпила всяка друга жена, да отдели за ремонта поне малко внимание. По цели дни обикаляше града в търсене на мебели, които да му харесват, и когато Павел опитваше да каже, че ще е по-добре тя да обзавежда по свой вкус, Мила го поглеждаше с укор и отговаряше:
— Но нали ти работиш, Паша, а аз си клатя краката, безделнича. Значи, най-важно е твоето удобство, ти да можеш да почиваш нормално, нищо да не те дразни, всичко да те радва.
Нима това не беше любов?
Но кога, в кой момент се е появил в живота й този Канунников, проклет да е! И защо? По каква причина?
Цяла вечер той тормози с тоя въпрос Наталия, но тя също бе в неведение. Впрочем Павел не очакваше отговор от нея. Откъде тя ще знае нещо за Милена? Просто му трябваше човек, на когото може да се оплаче…
Човекът, с когото Настя Каменская щеше да се срещне довечера, винаги й определяше делови срещи в казиното. Той отдавна беше разбрал, че тази госпожа от криминалната милиция не може да понася светски мероприятия и места с многолюдна тълпа. А и се отнасяше към нея с уважение и понякога дори с боязън. И въпреки това, не можа да си откаже удоволствието да я накара да отиде на място, което тя не обича да посещава. Е, поне постигна някакъв реванш…
Определи й среща в единайсет и половина, искаше да успее да поиграе, преди тя да му развали настроението. А че Каменская ще му развали настроението, Равил не се съмняваше — нямаше да му връчи награда, я. Играта днес вървеше добре и той със съжаление си мислеше, че в единайсет и половина ще трябва да я прекъсне. Може пък тя да закъснее? Не, едва ли… През дългите години, откак се познаваха, Каменская нито веднъж не бе закъснявала. Вярно, не са се виждали отдавна, около година, може и да си е попроменила навиците…
Не, не си ги е променила. Ето я, идва, под ръка с някакъв дългуч с очила. Плъзна поглед по игралните маси и улови Равил с очи. Леко сведе глава, сиреч, виждам те, и продължи нататък. Равил направи още един залог, машинално и без да помисли: на черно. Като някакъв новак, ей богу. Смяташе да заложи на 12 — любимото си число, но погледна Каменская и се разконцентрира. Рулетката се завъртя, крупието подхвърли топчето. Равил замижа, с ужас разбрал, че ей сега ще се падне тъкмо 12 и той дълго няма да може да си прости грешката. Ами да! Той сви юмруци и до болка заби нокти в дланта си.
— Дванайсет, червено — обяви крупието.
Такъв му бил късметът, значи. И сега настроението му определено се скапа.
— Добър вечер — чу зад гърба си тих глас.
Равил се извърна и видя Каменская. Беше сама. Оня тип с очилата, с когото бе дошла, седеше на масата за блекджек.
— И на вас добра среща — отговори той. — По кафенце?
Те бавно тръгнаха към бара. Равил си поръча джин с тоник, Каменская взе кафе и чаша минерална вода. Той се покатери на неудобния кръгъл стол, извади от джоба си тежка златна запалка, сложи я на бара до себе си заедно с пакета цигари и нагло заоглежда Каменская. Остаряла е. И изглежда зле. Е, не много, но вече не прилича на момиченцето, което беше доскоро. Да, явно животът й не е лесен…