Късните новини
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #21
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Късните новини». Краткое содержание книги:
Сега обаче едва ли можеше да се намери човек, който да го подкупи или да го сплаши. Юхан си нямаше вече никого. Не успяха да му се родят деца, а перспективата да се озове и той самият на този цинков плот изобщо не го притесняваше.
И така, Юхан Ветемаа тръгна към стаята си, за да се почерпи с две юнашки глътки от бутилката, която предвидливо бе купил на идване за работа. Предстоеше му дълга нощ — никога не отказваше да дежури. Извади от бюрото бутилка „Финландия“, наля си половин чаша и с наслада я изпи. Но не на екс, а на мънички глътки, за да усети вкуса на питието. После, без да замези, премлясна с устни и след кратко колебание си наля още. След като изпи и тази порция, запали цигара.
Не, в моргата изобщо не е страшно, дори през нощта. Всъщност покойниците са си същите хора, само че преминали в малко по-друго състояние. А колкото до разните приказки, че уж душите на умрелите дълго витаели край телата и се появявали като призраци, то нито веднъж досега не се беше сблъсквал с тях. Очевидно са заангажирани с по-важни неща, отколкото да се мотаят из моргите и да стряскат патологоанатомите.
Тишината се нарушаваше само от капките на протеклия кран, които звучно падаха в металната мивка. Чешмата отдавна трябваше да се поправи, но и така не пречеше на Юхан. Той имаше здрава нервна система и тези досадни звуци просто не му правеха впечатление. Пък и като си помисли човек, редно ли е в една морга да не се чува капеща вода?
Беше тихо, но Юхан знаеше, че няма да е за дълго. И точно така и стана. Към три през нощта, когато бутилката „Финландия“ бе преполовена, се чуха шумни стъпки и на вратата се появиха двама лекари от „Бърза помощ“.
— Приемай гости, Юхан.
„Гостите“ се оказаха съвсем млади — момче и момиче, загинали при автомобилна катастрофа. Обикновен случай като хиляди други. Гръдният кош на момчето бе буквално сплескан от волана и по цялото му лице се бяха набили парченца от предното стъкло. Момичето беше пострадало по-малко — ако не беше малката раничка на слепоочието, щеше да изглежда като умряло от естествена смърт.
Юхан бавно огледа загиналите.
— Как е станало?
— Карали са с висока скорост по шосето и са се блъснали в един камион. На зила му няма нищо, но техният опел е станал на пихтия. Момичето беше живо, когато пристигнахме. Но по пътя умря…
Труповете бяха още топли.
— Е, добре, момчета — каза Юхан, — вие тръгвайте, пък аз тука сам ще се оправям.
Когато лекарите си заминаха, Юхан сложи труповете в черни пластмасови чували и ги прибра в две свободни чекмеджета в хладилната камера. После отиде да си допие водката.
Тая нощ не очакваше повече „гости“. Изпи още една чаша, като си остави за сутринта петдесет-шейсет грама, колкото да си оправи главата, и се приготви да си ляга.
Неочаквано на вратата се почука.
„Странно — изненада се Юхан, — кой ли може да е? Пазачите вече отдавна хъркат, но за да мине някой през портала, трябва да ги събуди. Дали пък не е призрак? Тфу, нечиста сила, какви ли не глупости може да ти хрумнат на пияна глава…“
Отново се почука, вече по-настоятелно.
— Да? — неуверено се обади Юхан.
Вратата се отвори. Не, не беше призрак. В рамката се появи висок и слаб рус мъж.
— Здравейте — каза той, — вие ли сте доктор Юхан Ветемаа?
— Да, аз съм. А вие кой сте? И как успяхте да минете през пропуска? — намръщено промърмори Юхан.
Въпреки нелюбезното посрещане мъжът се усмихна:
— Точно вие ми трябвате. Прескочих оградата, за да не безпокоя пазачите. Не е чак толкова висока. Виж, в пета болница, където работех навремето, оградата си беше направо непристъпна — три метра висока, а отгоре с бодлива тел.
Юхан се прозя: