![Джегала [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/3/6/dzhegala-bg-download.jpg)
Джегала [bg]
- Автор: Браст Стивен
- Серия: Влад Талтош [bg] #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-201-3
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джегала [bg]». Краткое содержание книги:
„Аз ли? Защо е трябвало да го правя?“
„Трябва да те измъкнем оттам, шефе“.
„Хм, добре, пиши ме «за». Знаеш ли поне къде съм?“
„Не. Ти знаеш ли?“
„В подземие на хартиения завод“.
„От колко време знаеш това?“
„Току-що го сглобих. Не знам. Миризмата. И звуците. Дори не знаех, че разпознавам звуците. Не е ли странно, че…“
„Добре, шефе. Но как да те измъкна? Няма никой, с когото мога да говоря“.
„Знам. Странно обаче как работи умът…“
„Как да те измъкна, шефе?“
„Намираш Дани, разбира се“.
„Шефе?“
„Намери го“.
„Но как да му кажа?“
„Няма да трябва“.
„Как става това?“
„Той е умен и те познава. Ще те види, ще пита за мен, ти няма да отговориш, той ще се сети. Може да му отнеме малко време. Съжалявам, че няма да съм там да гледам“.
„Смяташ, че той ще помогне?“
„Ще помогне“.
„Защо?“
„Ще помогне“.
Не изпитвах желание да казвам на Лойош как го знам. Щеше да ме засипе с възражения, а точно в момента не можех да се оправя с тях.
— Уважаеми лорд Талтош, трябва само да ми кажете няколко прости неща и всичко това ще спре. Какво е името на предателя, какво замисля кралят и кога ще направи хода си?
Кралят? И крале ли бяха замесени в това? Къде бях, между другото? В Изтока? О, да, в Изтока. Е, добре, май беше логично да са замесени крале. Само поклатих глава. В този момент нищо не можех да кажа.
— Опасявам се, че ми се налага да стана сериозен — каза той.
— Щом се налага. Макар че несериозната част ми беше приятна.
— Не се съмнявам.
— Само едно нещо, преди да станеш прекалено сериозен.
— Да?
— Нещо против да ми кажеш името си, за да мога да те споменавам в молитвите си?
Той само поклати глава. Изведнъж си спомних детския шепот, който бях чул, и ми хрумна, че детето — момичето? — не се беше извинявало, беше изразявало съчувствие. Почувствах се много доволен, че го разбрах.
„Шефе? Идваме. Можеш ли да издържиш само още малко?“
„Никакъв проблем, Лойош. Опитвам се да го накарам да ми каже името си. Ще видя дали ще мога да го измъкна от него, преди да се появите“.
Паяжината бе довършена. Това ме натъжи, макар да допускам, че паякът извличаше някакво удоволствие от това.
Инквизиторът ми продължи и всичко се превърна в нещо като забавна игра: той ми задаваше въпроси, на които не можех да отговоря, аз го питах за името му.
Така и не ми го каза. Продължи да не иска да ми го каже чак до момента, в който върхът на един нож изведнъж изникна от гърлото му.
12.
БОРААН: И, предполагам, ще искате обяснението, милорд?
ЛЕФИТ: О, нека прескочим тази част.
БОРААН: Скъпа, знаеш, че щяха да ни убият.
ЛЕФИТ: Разбира се. Но може би щеше да си струва, просто заради новостта.