Пасажер [bg]

Здравей, дядо. Изглеждаш добре.

— А ти вониш като волски задник.

Ета се изсмя изненадано и острият му поглед отскочи към нея. Той наклони преценяващо глава и смехът замря върху устните й.

Лицето му бе кръгло като на София, чертите — остри, въпреки разрушителната сила на годините. Тежките му клепачи почти закриваха леденостудени очи, ъгълчетата на устните му висяха надолу и му придаваха изражение на уморена апатия, сякаш едва търпеше присъствието им. Тои нагласи синия копринен халат, които бе наметнал върху ризата и бричовете си.

Този едничък поглед я проряза като с бръснач.

Мъжът се обърна към София.

— Можеш да си вървиш.

София подскочи, сякаш я бе блъснал към вратата.

— Нима ще ми противоречиш? — попита я безстрастно мъжът.

София затвори уста и погледна въпросително към Николас.

— Той остава — заяви твърдо мъжът и направи нетърпелив жест с ръка. — За бога, дете, ще умра от старост, докато те чакам да излезеш.

Ета видя как София си поема дълбоко дъх, изправя рамене и се отправя към вратата със заучена грациозност и и стана ясно едно — София упорства да остане само когато я гонят.

— Елате на светло — нареди и Аирънуд, когато вратата се затвори. Сетне вдигна книгата от скута си и я пусна на земята.

Николас, стиснал юмруци зад гърба си, се приближи заедно с Ета към стареца. Спря на половин крачка пред нея.

— Аз съм Ета — обади се тя в опит да запълни мъчителната тишина. Отговор не последва и колкото повече се проточваше мълчанието, толкова по-трудно и ставаше да овладее желанието си да хукне към вратата. Никога, дори и при наи-тежките случаи на сценична треска, наи-смазващите пристъпи на паника преди представление, не се бе задушавала от такъв ужас. От горещината, лъхаща от камината, и умората от няколкочасовото пътуване я заболя коремът.

Внезапно се ядоса на себе си, задето мълчи. Защо да не се разкрещи, защо да не му каже колко е бясна, задето я бе принудил да доиде тук без никакво обяснение? Вместо да си е у дома, тя стърчеше смутено пред него само защото той бе пожелал такава сега отгоре на всичко мълчеше насреща й като гаргойл. Мъжът, който се бе отнасял към Николас и майка му като към роби, които бе пожертвал свободата им, за да може по-добре да играе „ролята“ си, да се слива по-умело с останалите.

— Закъсня, Самюел.

Навярно причината бе в сенките, хвърляни от пламъците, но Ета бе готова да се закълне, че Николас настръхна.

— Казвам се Николас, както прекрасно знаете. А и не виждам причина да стигнете до подобно заключение.

— Казах, че искам да са тук не по-късно от двадесет и първи. А ето че изминаха десет минути от първия час на двадесет и втори. Сумата на възнаграждението ти ще бъде намалена, за да се отчете този пропуск.

Кръвта на Ета кипна.

— Но това е...

— Ковчежникът ми е на долния етаж. Вероятно го помниш. Тои, естествено, те знае с истинското ти име. Николас! За бога! Защо не се кръсти Шарлеман4, след като така и така си решил да си измислиш нова самоличност? Определено влезе като император.