Немски сказания (Том втори) [bg]

518. Вилхелм Тел

Случило се така, че императорският наместник Грислер31 отишъл в Ури; като поживял там известно време, наредил да забият прът под липата, покрай която трябвало да мине всеки, върху пръта поставил шапка и до нея застанал слуга на пост. При това огласил следната публична заповед: Който мине край шапката, трябва да й се поклони, все едно е самият господар; а който пропусне и не го стори, ще понесе тежко наказание. В страната живеел благочестив мъж на име Вилхелм Тел, който минавал край шапката, но нито веднъж не й се поклонил; стражът край шапката го обвинил за това пред наместника. Онзи извикал Тел и го попитал защо не се кланя на шапката върху пръта, след като това е било заповядано. Вилхелм Тел отговорил: „Драги господарю, просто пропуснах неволно; не допусках, че толкова дълбоко ще Ви засегна; да не ми е името Тел, ако не говоря сериозно.“ Тел бил добър стрелец, в цялата страна нямало равен нему, а имал и красиви деца, които много обичал. Тогава наместникът пратил да доведат децата и когато те се явили, попитал Тел кое му е най-любимото. „Всички обичам еднакво.“ Господарят продумал: „Вилхелм, ти си добър стрелец, няма друг като тебе; сега ще ми го докажеш, като събориш ябълка от главата на едно от децата си. Ако го направиш, ще те почитам като добър стрелец.“ Добрият Тел се изплашил, започнал да моли за милост и прошка, понеже такова нещо е против природата; той охотно щял да стори всичко друго, което му бъде наредено. Ала наместникът го принудил с помощта на войниците си и сам поставил ябълката на главата на детето. Тел разбрал, че няма да се измъкне, взел една стрела и я поставил в колчана на гърба си, друга стрела държал в ръка, опънал тетивата на арбалета и помолил Бога да пази детето му; прицелил се и съумял да събори ябълката от главата на детето, без да му причини вреда. Тогава господарят признал, че изстрелът е бил майсторски. „Едно нещо обаче трябва да ми кажеш: Защо постави първата стрела в колчана на гърба си?“ Тел рекъл: „Такъв е обичаят на стрелците.“ Наместникът обаче не се отказвал и искал да чуе как точно стоят нещата; най-сетне Тел, който се боял да открие истината, заявил, че ще каже, стига да му бъде гарантиран животът. И когато наместникът го сторил, рекъл: „Е, добре! Щом дадохте дума да ми запазите живота, ще кажа истината.“ И продължил: „Сторих ето защо: ако пропуснех ябълката и улучех детенцето си, с другата стрела нямаше да Ви пропусна.“ Като чул това, наместникът казал: „Наистина, обещах ти живота; ала ще те затворя там, където никога повече няма да видиш слънцето и луната“; заповядал да го хванат, оковат и поставят в същата ладия, с която се канел да отплава обратно за Швиц. Когато навлезли в езерото и се доближили до Аксен, връхлетял ги страховит силен вятър, корабът се люлеел и всички очаквали най-жалка смърт; понеже никой не знаел как да преведе плавателния съд през вълните. Тогава един от слугите се обърнал към наместника и казал: „Господарю, накарайте да развържат Тел, той е силен, могъщ мъж и знае как да се справи с бурята: така ще се отървем от бедата.“ Господарят извикал към Тел: „Ако ни помогнеш и сториш всичко възможно да се измъкнем, ще наредя да те развържат.“ Тел отговорил: „Да, милостиви господарю, доверете ми се и ще го сторя.“ Тел бил развързан, хванал руля и повел ловко кораба; но мислел как да се възползва от случая и попоглеждал към арбалета си, който лежал на дъното на лодката близо до него. Когато достигнали до една голяма плоска скала, която оттогава до ден-днешен наричат Скалата на Тел, разбрал, че е време да бяга; извикал на всички да се държат здраво, додето минат покрай скалата, защото минат ли покрай нея, най-лошото ще е зад гърба им. Та лодката се приближила до скалата, той я разлюлял силно, защото бил могъщ и силен мъж, грабнал арбалета си и скочил върху равната скала, след което отблъснал кораба и го оставил да се люлее и клатушка в езерото. Прекосил като сянка тъмния лес, покриващ целия Швиц, додето най-сетне се озовал сред пустите улици на Кюснахт; пристигнал преди господаря и го причакал там. И когато се появил наместникът на кон и придружен от слугите си, Тел се прикрил зад един храст и изслушал многобройните нападки срещу себе си, след което опънал тетивата и прострелял господаря, така че онзи паднал мъртъв. След което Тел побягнал през горите към Ури, намерил приятелите си и им разказал какво се е случило.