Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Европейская старинная литература » Немски сказания (Том втори) [bg]
Немски сказания (Том втори) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Немски сказания (Том втори) [bg]

Электронная книга - «Немски сказания (Том втори) [bg]». Краткое содержание книги:

Немски сказания на известните немски писатели и фолклористи Якоб и Вилхелм Грим са публикувани през 1816–1818. Този сборник с легенди, събрани от различни източници и публикувани в два тома, се обобщава към най-старите епически традиции на германците. Историите претендират да описват реални исторически събития, разположени приблизително във времето. Сборникът е оказал значително влияние върху художествената литература и фолклористиката. Средновековните легенди са често пъти шокиращи и странни дори за съвременния презадоволен читател. Историческото и приказното, очарованието и ужасът биват неразривно преплетени. Казано накратко, това не са „детски и семейни приказки“ на Братя Грим.
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 100
Перейти на страницу:

515. Воловете на нивата в Мелхската долина

В Зарнен живеел някакъв управител от Ланденберг; той научил, че един селянин от Мелхската долина има хубав чифт волове; отишъл там и пратил един слуга да отведе воловете: искал да ги има, а ралото нека теглят самите селяни. Слугата сторил каквото му било наредено. Бедният и кротък селянин имал обаче син; когато слугата се наканил да отвърже воловете от впряга, синът премазал с остена пръстите му. На оня му прилошало, изтичал при управителя и се оплакал. Доброто бедно момче осъзнало добре, че ако не се измъкне, много ще пострада, та затова побягнало оттам. Господарят се разгневил и разпратил хора да го дирят, ала младежът им се изплъзнал; тогава те уловили стария баща, а господарят накарал да му избодат очите и да му вземат всичко, което имал.

516. Управителят в банята

По същото време в гората при Алцелен живеел един порядъчен мъж с красивата си жена, която управителят на областта харесал и поискал да я обладае. Ала понеже видял, че жената не го иска и го моли да я остави и да не я безпокои повече, понеже искала да запази благочестивостта си, той замислил да принуди жената. Един ден се отправил към дома на жената, докато мъжът бил за дърва; и принудил жената да му приготви баня, което тя сторила неохотно. Когато банята била готова, той седнал вътре и поканил жената да влезе в банята при него; добрата жена не желаела да го стори и по всякакъв начин отлагала, като в същото време молела Бога да запази и спаси честта й. И Господ Бог не я изоставил в бедите й; защото в най-тежкия момент мъжът й се върнал своевременно от гората; а ако не се бил върнал, жената щяла да бъде принудена да се подчини на волята на господаря. Когато мъжът си дошъл у дома и видял, че жена му е тъжна, попитал я какво й е и защо не се радва да го посрещне. „Ах, мили мъжо, господарят ни е вътре, той ме помоли да му приготвя баня, и ме караше да седна при него, та да стори с мен каквото си е наумил, само че аз не исках да постъпя така.“ Мъжът рекъл: „Щом е така, мирувай си и благодари Богу, дето си опазила честта си; аз ще благословя банята му така, че да не повтори.“ Влязъл при господаря, който все още седял в банята и очаквал жената, и го посякъл с брадвата. Такава била Божията воля.

517. Съюзът в Рютли

В Щайнен, отсам крепостта, някакъв жител на Швиц на име Щьофахер си бил построил хубава къща. Веднъж оттам минал Грислер, управител от името на империята в Ури и Швиц, който се провикнал към Щьофахер и го попитал чие е това прекрасно жилище? Мъжът отговорил: „Ваше по милост и мое по наем“, защото от страх не се решил да каже: мое е. Грислер премълчал и си отишъл у дома. Щьофахер бил умен и разбран мъж, а жена му също била благочестива и мъдра; случилото се му легнало на сърце и той си помислил, че управителят ще му отнеме всичко, което има. Като видяла, че е угрижен, жена му го разпитала и той й казал всичко. Тогава тя казала: „Трябва да се посъветваш с някого, върви и се оплачи на доверените си приятели.“ Скоро се случило така, че се срещнали трима мъже, един от Ури, един от Швиц и един от Унтервалден, чийто баща бил ослепен. Тези тримата произнесли тайно първата клетва и положили началото на един вечен съюз, като се зарекли да умножават правдата, да потискат неправдата и да наказват злото; затова Бог им дал щастие. Когато решили да нападнат, те се събрали в Митенщайн, в една местност, наречена Бетлин, след което свикали събрание в Рютли.

518. Вилхелм Тел

Случило се така, че императорският наместник Грислер31 отишъл в Ури; като поживял там известно време, наредил да забият прът под липата, покрай която трябвало да мине всеки, върху пръта поставил шапка и до нея застанал слуга на пост. При това огласил следната публична заповед: Който мине край шапката, трябва да й се поклони, все едно е самият господар; а който пропусне и не го стори, ще понесе тежко наказание. В страната живеел благочестив мъж на име Вилхелм Тел, който минавал край шапката, но нито веднъж не й се поклонил; стражът край шапката го обвинил за това пред наместника. Онзи извикал Тел и го попитал защо не се кланя на шапката върху пръта, след като това е било заповядано. Вилхелм Тел отговорил: „Драги господарю, просто пропуснах неволно; не допусках, че толкова дълбоко ще Ви засегна; да не ми е името Тел, ако не говоря сериозно.“ Тел бил добър стрелец, в цялата страна нямало равен нему, а имал и красиви деца, които много обичал. Тогава наместникът пратил да доведат децата и когато те се явили, попитал Тел кое му е най-любимото. „Всички обичам еднакво.“ Господарят продумал: „Вилхелм, ти си добър стрелец, няма друг като тебе; сега ще ми го докажеш, като събориш ябълка от главата на едно от децата си. Ако го направиш, ще те почитам като добър стрелец.“ Добрият Тел се изплашил, започнал да моли за милост и прошка, понеже такова нещо е против природата; той охотно щял да стори всичко друго, което му бъде наредено. Ала наместникът го принудил с помощта на войниците си и сам поставил ябълката на главата на детето. Тел разбрал, че няма да се измъкне, взел една стрела и я поставил в колчана на гърба си, друга стрела държал в ръка, опънал тетивата на арбалета и помолил Бога да пази детето му; прицелил се и съумял да събори ябълката от главата на детето, без да му причини вреда. Тогава господарят признал, че изстрелът е бил майсторски. „Едно нещо обаче трябва да ми кажеш: Защо постави първата стрела в колчана на гърба си?“ Тел рекъл: „Такъв е обичаят на стрелците.“ Наместникът обаче не се отказвал и искал да чуе как точно стоят нещата; най-сетне Тел, който се боял да открие истината, заявил, че ще каже, стига да му бъде гарантиран животът. И когато наместникът го сторил, рекъл: „Е, добре! Щом дадохте дума да ми запазите живота, ще кажа истината.“ И продължил: „Сторих ето защо: ако пропуснех ябълката и улучех детенцето си, с другата стрела нямаше да Ви пропусна.“ Като чул това, наместникът казал: „Наистина, обещах ти живота; ала ще те затворя там, където никога повече няма да видиш слънцето и луната“; заповядал да го хванат, оковат и поставят в същата ладия, с която се канел да отплава обратно за Швиц. Когато навлезли в езерото и се доближили до Аксен, връхлетял ги страховит силен вятър, корабът се люлеел и всички очаквали най-жалка смърт; понеже никой не знаел как да преведе плавателния съд през вълните. Тогава един от слугите се обърнал към наместника и казал: „Господарю, накарайте да развържат Тел, той е силен, могъщ мъж и знае как да се справи с бурята: така ще се отървем от бедата.“ Господарят извикал към Тел: „Ако ни помогнеш и сториш всичко възможно да се измъкнем, ще наредя да те развържат.“ Тел отговорил: „Да, милостиви господарю, доверете ми се и ще го сторя.“ Тел бил развързан, хванал руля и повел ловко кораба; но мислел как да се възползва от случая и попоглеждал към арбалета си, който лежал на дъното на лодката близо до него. Когато достигнали до една голяма плоска скала, която оттогава до ден-днешен наричат Скалата на Тел, разбрал, че е време да бяга; извикал на всички да се държат здраво, додето минат покрай скалата, защото минат ли покрай нея, най-лошото ще е зад гърба им. Та лодката се приближила до скалата, той я разлюлял силно, защото бил могъщ и силен мъж, грабнал арбалета си и скочил върху равната скала, след което отблъснал кораба и го оставил да се люлее и клатушка в езерото. Прекосил като сянка тъмния лес, покриващ целия Швиц, додето най-сетне се озовал сред пустите улици на Кюснахт; пристигнал преди господаря и го причакал там. И когато се появил наместникът на кон и придружен от слугите си, Тел се прикрил зад един храст и изслушал многобройните нападки срещу себе си, след което опънал тетивата и прострелял господаря, така че онзи паднал мъртъв. След което Тел побягнал през горите към Ури, намерил приятелите си и им разказал какво се е случило.

вернуться

31

Или Геслер.

1 ... 57 58 59 60 61 62 63 64 65 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)