![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Нужниците са просто едно от многото места, на които ние напълно случайно посаждаме семената на онези диви растения, които сме изяли. Когато събираме ядивни диви растения и ги отнасяме вкъщи, някои изпадат още по пътя или около нашите домове. Някои плодове пък загниват и ние ги изхвърляме на боклука, макар и семената в тях да са си съвсем на ред. Семенцата на ягодата са съвсем мънички и затова обикновено ги поглъщаме със самия плод, след което ги изхвърляме по каналния ред. Да, но семената на много други плодове са достатъчно големи и затова гледаме да ги изплюем колкото се може по-бързо. Тоест към нужниците би следвало да добивам и нашите плювалници и боклукчийски кофи — това са били първите агрономични лаборатории.
Но в която и „лаборатория“ да попаднат, те винаги идват от точно определени растения — тези, които ние предпочитаме по една или друга причина. Ако сте брали някога ягоди, боровинки и други такива, вие естествено много добре знаете, че не карате наред, а избирате точно определени плодове и храсти. Подобен е бил и подходът на първите фермери. Когато са започнали да занимават напълно целенасочено със сеитба, те естествено са избирали семена само от онези растения, чиито плодове са предпочитали да берат в дивата природа. И за целта не е било нужно да разбират онзи генетичен принцип, според който по-големите ягоди раждат семена, които най-вероятно ще се превърнат в храсти, раждащи още по-големи ягоди.
Затова и когато се завирате в трънливите шубраци, въпреки жегата и рояците комари, вие не го правите просто заради първия попаднал ви ягодов храст. Дори и да е несъзнателно, вие вече сте взели решение кой храст изглежда най-обещаващо и дали изобщо си струва да бъде обран. И какви са тези ваши несъзнателни критерии?
Единият, разбира се, е размерът. (Кой казва, че нямал значение?) Вие предпочитате големи ягоди, защото не си струва да се пържите на слънцето и да ви хапят комарите заради някакви си пършиви ягодки. Това предлага и част от обяснението защо толкова много културни сортове имат доста по-големи плодове от своите диви предци. Особено добре ни е познат фактът, че ягодите и боровинките от супермаркета са направо гиганти в сравнение с дивите, но тези различия всъщност са се появили едва през последните столетия.
Тези разлики в размера ни връщат в зората на земеделието, когато култивираният чрез човешка селекция грах е станал десет пъти по-тежък в сравнение с дивите си предци. Малките диви грахчета са били събирани от ловците-събирачи в продължение на хилядолетия (по същия начин, както днес берем с умиление дребничките боровинки), преди преференциалното засяване и отглеждане на най-апетитно изглеждащия див грах — тоест това, на което днес му викаме фермерство — да започне да предлага от поколение на поколение все по-едри зрънца. С риск да ви досадя, ще ви напомня, че ябълките в супермаркета са с диаметър около десет сантиметра, докато дивачките са три пъти по-малки. Най-старият царевичен кочан е бил дълъг едва около сантиметър и половина, но през XV в. мексиканските индианци вече са отглеждали такива по една педя, а днес има и някои сортове, чиито мамули стигат до половин метър.
Една друга очебийна разлика между семената, които ние отглеждаме и техните диви предци е горчивината. Много диви семена са еволюирали така, че да бъдат горчиви, с неприятен вкус или направо отровни, за да отпъждат животните, които биха могли да ги изядат. Ето че в случая естественият подбор при семената и плодовете действа в обратна посока. Вярно е, че тези семена, чиито плодове са вкусни, се оставят на животните да ги разпръсват, но самото семе в плода задължително е с не особено приятен вкус. В противен случай животното ще го сдъвче и тогава то няма как да покълне.