Вратите на Рим [bg]

Той слезе с две стъпала, по-близо до войниците. Лицето му бе почервеняло от гняв, но произнасяше думите ясно и високо.

— Това е незаконно. Кажи на хората си да се разпръснат. Ела вътре и ще го обсъдим, когато се съберат всички сенатори. Знаеш закона, Марий.

Онези от тълпата, които бяха по-близо, чуха думите му и го приветстваха, докато други крещяха обиди — знаеха, че няма как някой да ги забележи сред навалицата.

— Познавам закона! Знам, че един военачалник има право да иска триумф. Аз издигам това искане. Отказваш ли ми?

Марий също пристъпи крачка напред и тълпата пристъпи заедно с него — хората се бутаха и запълваха стъпалата пред сената между двамата мъже.

Раздадоха се сърдити викове — тълпата негодуваше, че войниците я блъскат назад. Марий се обърна към хората си. Очите му бяха студени.

— Стига! Освободете място за пълководеца си — каза той студено.

Десетината войници отпред извадиха мечовете си и посякоха най-близките в гъстата тълпа. Западаха изкормени трупове, по мраморните стъпала потече кръв. Войниците не спряха — продължиха да убиват със студена напрегнатост; мъже и жени падаха пред тях. Надигнаха се писъци, тълпата се опита да се дръпне, но онези отзад не виждаха какво става и продължаваха да напират напред. Вече всичките петдесет войници извадиха мечовете си и започнаха да секат наоколо, без да ги е грижа кой попада под остриетата.

Сигурно бяха минали само няколко мига, но на Гай и Марк им се сториха часове. Те само гледаха с ужас как тълпата пада под мечовете като жито. Тела застлаха форума и хората изведнъж започнаха да отстъпват панически, най-накрая разбрали какво става. След още няколко секунди около Марий и хората му се отвори огромен кръг, който се разширяваше още, докато граждани и роби бягаха пред кървавите мечове.

Не беше казана нито една дума. Войниците избърсаха мечовете си в телата на мъртвите и ги прибраха. Заеха предишните си позиции и Марк отново отправи поглед към сенаторите.

Камъните на форума бяха станали хлъзгави от кръв. Мъжете на стъпалата бяха пребледнели и се бяха дръпнали назад пред тази касапница. Само Сула стоеше на мястото си, свил устни в презрителна гримаса, може би от вонята на кръв и разпрани вътрешности.

Двамата с Марий се гледаха един дълъг миг, сякаш бяха единствените на форума. Мигът се проточи и Марий вдигна ръка, сякаш за да даде друга заповед на войниците си.

— След един месец — изсъска Сула. — Получи триумфа си, Марий, но не забравяй, че днес си спечели един враг. Вкуси радостта, която ти се дължи.