Гравитационна дъга [bg]

В зърнатите в огледалото образи Катье долавя също и задоволството на оператора, но знае това, което той не може да види: че вътре в себе си, обгърната от елегантната лъскава повърхност на скъпа материя и мъртви клетки, тя е само поквара и пепел, угнетително и непоносимо, както никой от тях не би могъл да предположи, нейното място е в Пещта… в Der Kinderofen211… в паметта й нахлуват зъбите му, дълги, ужасяващи, прошарени с ярко кафяви загнивания, докато той изрича тези думи, жълтите зъби на капитан Блицеро, мрежата от зацапани пукнатини, и Катье е засмукана обратно от нощния му дъх, в тъмната фурна на него самия, сред неизменно лъкатушният шепот на разрухата… На първо място, преди която и да е друга негова черта, тя помни зъбите му, които щяха да бъдат най-пряко облагодетелствани от Пещта: от това, което е предвидено за нея и Готфрид212. Той никога не го бе изричал недвусмислено като открита заплаха, нито го бе насочвал пряко към някой от тях, а с вечерните гости говореше по-скоро през нейните дисциплинирани гладки бедра, или надолу по протежение на покорния гръбнак на Готфрид („оста Рим-Берлин“, както го нарече в онази нощ, когато дойде италианецът, всички се бяха разположили на кръглото легло, и капитан Блицеро го начука във вирнатия гъз на Готфрид и същевременно италианецът — в хубавичката му уста), а същата вечер безучастната и само пасивна Катье, завързана, със запушена уста и изкуствени мигли, изпълняваше ролята на жива възглавница за сивеещите парфюмирани къдри на италианеца (рози и тлъстина току пред гранясване)… всяка произнесена дума затворено цвете, способно да се разлиства и разкрива безпределно (което й напомня математическа функция готова специално за нея да се отвори и разцъфти в степенен ред без общ член213, безкрайна, заплашителна, макар и никога съвсем изненадваща)… неговата фраза Падре Игнасио се раздипля в испански инквизитор, черна мантия, мургав орлов нос, задушаваща миризма на тамян + изповедник/палач + Катье и Готфрид коленичили един до друг в тъмната изповедалня + коленичили деца от старите приказки, с измръзнали и наболяващи колена, пред Пещта, нашепват й тайни, що не могат да споделят с никой друг + параноидалната мания за вещици на капитан Блицеро подозиращ и тях двамата, въпреки членството на Катье в ХНСД214 + Пещта като слушателка/отмъстителка + Катье на колене пред Блицеро нагизден в женски дрехи от черно кадифе и боти с конични токове, пенисът му натъпкан и притиснат в кожен бандаж с телесен цвят, върху който е закрепил фалшива путка и самурена лонна перука и двете ръчно изработени в Берлин от скандално известната Мадам Офир, изкуствени срамни устни и ярко морав клитор отлети от — Мадам низкопоклонно молеше за извинение, изтъквайки като оправдание военновременния дефицит — синтетична гума и миполам, новият поливинилхлорид… от изглеждащото съвсем като истинско розово влажно лоно стърчат миниатюрни остриета от неръждаема стомана, стотици, в които коленичилата Катье е задължена да изпонарязва устни и език и след това да изрисува с кървави целувки абстракции по златистия негрундиран гръб на „брат“ й Готфрид. Брат по игра, по робство… тя изобщо не го бе виждала, преди да отиде в реквизираната къща край стартовите площадки, скрити в гората и парковите насаждения на този заселен клин от малки имения и ферми, простиращ се на изток от столичния кралски град между два широки отводнени участъка полдер в посока към Васенаар215 — обаче неговото лице онзи първи път на проникващата през огромния западен прозорец на гостната есенна светлина, когато той стоеше на колене гол, ако не броим украсения с кабари нашийник и, подканван от изкрещяваните заповеди на капитан Блицеро, мастурбираше с метрономно отсечени движения, цялата му светла кожа следобедно изпъстрена в лъчезарно синтетично оранжево, което тя никога дотогава не бе свързвала с кожа, стърчащият му като монолит от кръв пенис, чийто хрипливо примляскващ отвор се чува ясно в застланата с килими тишина, и лицето му надигнато, ала не и към тях, а сякаш към нещо на тавана или на небето, в неговите представи вероятно символизирано от тавана, очите сведени, в което състояние той изглежда остава повечето време — лицето му, извърнато нагоре, напрегнато докато той се празни, е тъй близо до това, което тя е виждала цял живот в огледала, нейният собствен изискано претенциозен поглед на манекен, че тя затаява дъх, за миг усеща ускорения бумтеж на сърцето си, преди да обърне точно такъв поглед към Блицеро. Той е очарован. „Вероятно ще те подстрижа съвсем късо — казва й, а после се усмихва на Готфрид. — А него може би ще го накарам да си пусне дълга коса.“ Унижението ще бъде полезно за момчето всяка сутрин в казармата, докато стои в строя заедно с останалите от неговата батарея до Стартова Площадка 3, където някога с тътен са препускали коне пред очите на губещите залаганията обезумели мирновременни редовни посетители на хиподрума, и при всяка инспекция му откриват провинения обаче покровителството на неговия капитан го пази от армейски дисциплинарни наказания. В замяна на това, между изстрелванията, денем или нощем, недоспал, във възможно най-неподходящи часове, той изтърпява персоналното бичуване на капитана. Но отряза ли Блицеро също и нейната коса? Тя не помни вече. Знае, че един-два пъти обличаше униформите на Готфрид (вдигаше косата си, да, пъхаше я под фуражката му), спокойно минаваше за негов двойник, прекарваше нощите „в клетката“, тъй като Блицеро бе определил правилата, а Готфрид бе задължен да носи нейните копринени чорапи, нейната дантелена престилка и шапчица, всичкия този атлаз и муселин с ленти. Но после винаги трябваше да се връща в клетката. Такова е положението. Техният капитан не позволява никакво съмнение относно кой, братът или сестрата, в действителност е прислужницата и кой е гъската за угояване.