Пепеляшките [bg]

Първо му мина през ума да последва Фредрика и веднъж завинаги да я постави на мястото й. Коя, по дяволите, беше тя, че да го мъмри? Но после се спря. Все пак тя имаше право дотолкова, доколкото разследваха убийство. Но всъщност Фредрика, а не той омаловажаваше този факт. Не биваше да пада до нивото й. И определено не трябваше да й позволява да разваля доброто му настроение. Беше оцелял след разговора с Юлва, или по-скоро след тирадата й, така че нямаше да допусне някаква си тъпачка да му се прави на интересна.

Педер потръпна, когато се сети за обаждането на жена си. Тя бе, меко казано, извън кожата си: колегите му, на които беше звъняла през нощта, не й бяха казали къде е. Дори си помислила да го обяви за изчезнал. Истински й беше благодарен, че не го бе сторила, а вместо това беше заспала на дивана. Хубавичко щели да си поговорят, когато се прибере — така й обеща, но същевременно я предупреди за развитието по случая с изчезналото дете. Навярно и тази вечер щеше да закъснее.

Педер не искаше да признае, но Юлва беше почти потресена и смекчи тона след новината за убитото дете. Изведнъж прояви повече разбиране към работата му. Но не звучеше напълно убедена в това, че е работил цяла нощ. Чисто и просто трябваше да се научи да лъже по-добре. Или да престане да чука Пиа Нурд.

Честно казано, той не смяташе, че ще изпълни нито едното от двете, но амбициите никога не бяха излишни.

Джими го потърси по телефона. Звучеше разстроен и угрижен. Щеше да има курс по готварство с останалите от дома и искаше да знае дали Педер вярваше, че всичко ще мине добре.

— Естествено, че ще мине добре! — окуражи го с онзи допълнителен ентусиазъм в гласа, който Педер използваше само когато разговаряше с брат си. — Та ти можеш всичко!

— Сигурен ли си? — попита Джими, все още не напълно убеден.

— Сигурен съм — проеча гласът на Педер.

Спомените отново изплуваха. От времето, когато всичко беше различно: когато Джими се осмеляваше, а Педер се страхуваше.

— Мога да стигна до облаците, Педа! Мога да се люлея по-високо от всички!

— Не вярвам, не вярвам, не вярвам!

— Да, мога, Педа, по-високо от всички в махалата!

Ако Джими беше пораснал и беше здрав, помисли си Педер, щеше ли той да бъде по-силният от двамата? Или щеше да омекне с времето?

Педер отново се концентрира върху работата. Брат му беше единственото същество на цялото земно кълбо, което той в зряла възраст никога не бе разочаровал. Но и на никого не дължеше повече, отколкото на него. А и може би никого не обичаше по-безусловно.

Резюмето за прокуратурата беше почти готово. Няколко прости ръкостискания и всичко щеше да бъде тип-топ. Щом оставеше новия колега в офиса на Габриел Себастиансон, Педер щеше да последва Фредрика към дома на родителите му. Не всеки ден му се удаваше възможност да тършува из истинска богаташка вила.