Ритуалите на водата

"Благодаря, Тулон. За това, че се грижиш за моите хора" — помолих се мислено.

Притиснах Алба към себе си, последваха целувки… но спомените от онзи ден са заключени в паметта ми. Така предпочитам.

После, по-спокоен и все още без желание да се върна към реалността на оредялата ми компания, попитах Алба:

"Трябва да ми разкажеш това за майка си. Не може да криеш подобна информация от мен."

— Знам — въздъхна. — Знам. Вече се запозна с нея, няма да ти говоря за публичния ѝ живот. Сигурно знаеш, като всички останали, легендата за бедното провинциално момиче — открил я един импресарио от Мадрид, стара лисица, на някакъв конкурс за таланти, защото момичето пеело и танцувало чудесно и родителите ѝ, които не били мърдали от Лагуардия, се решили да я пратят в Мадрид при чичо ѝ и леля ѝ.

Тази част я знаех, с изключение на това за Лагуардия.

— Останалото е история. Майка ми заплени цяло поколение със сините си очи и русата си коса, снима се в касови филми в продължение на години и когато настъпи първата голяма криза в киното, намери убежище в театъра. Вече беше зряла и импресариото ѝ ръководеше кариерата ѝ с твърда ръка. Пожъна успех с изпълнението си в "Домът на Бернарда Алба" и започнах да я виждам по-рядко. Вече нямаше три месеца снимки, които позволяваха да ме посещава в края на седмицата. Замениха ги турнета из театрите на цялата страна, които продължаваха с години, а аз учех в Мадрид.

"А твоят… — поколебах се дали да напиша толкова личен въпрос, но тя знаеше почти всичко за мен — баща?"

— Баща ми беше шофьор на майка ми цял живот. Беше синът на импресариото ѝ, живееше в сянката на баща си.

"Импресариото на майка ти е бил твой дядо?"

— Никога не съм го наричала така. Открил я, когато е била още дете. Той я бе шлифовал, бе плащал уроците ѝ по танци, дикция и пеене, но после пилееше парите на майка ми с пълни шепи. Отиваше в казиното с четири уличници и изхарчваше за една вечер това, което майка ми бе спечелила за една седмица представления. Ненавиждах онези жени. Идваха с луксозни тоалети и обувки от най-скъпите бутици, докато аз и родителите ми живеехме с пресметнати до стотинка разходи, без да си позволим никакъв каприз или подарък. Израснах без никакви луксове. По онова време родителите на майка ми починаха. Остана сама в Мадрид — без други познати, освен хората от театъра.

Погледнах я мълчаливо, исках да продължи да говори.

— Баща ми нямаше професия. Беше незабележим, както бихме казали днес. Мисля, че майка ми е започнала да излиза с него, защото са прекарвали много време заедно по време на пътуванията. Били са връстници и той не е бил ласкател като останалите актьори, не е изпитвал нужда да се състезава с егото си. С други думи, общуването с баща ми за нея е била почивка в кариерата ѝ, единствената нормална връзка насред влакчето на ужасите около нея. После съм се родила аз, мисля, че в началото дядо ми дори се въодушевил и видял в дъщерята на питомката си друга вероятна златна мина. Но аз не съм наследила очите ѝ и за съжаление на всички, бях пълничко момиче без артистични дарби.