Анн от дома на мечтите
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Хрусанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от дома на мечтите». Краткое содержание книги:
Анн седна на килимчето до него и положи лъскавата си червена глава на ръката му.
— Гилбърт, бях отвратителна. Моля те да ми простиш!
Някакъв инстинкт накара Анн да стои далече от Лесли през следващите три дни. На третата вечер Лесли дойде в малката къща и каза на Гилбърт, че е решила. Щеше да отведе Дик в Монреал и да направи операцията.
Тя беше много бледа и сякаш беше върнала предишната си надменност. Очите й бяха студени и светли. Тя продължи да обсъжда подробностите с него в сух, делови стил. Трябваше да се състави план и да се уточнят много неща. Когато Лесли получи нужната информация, тя си отиде. Ан поиска да повърви до средата на пътя с нея.
— По-добре не — каза Лесли рязко. — Днес е доста кално от дъжда. Лека нощ.
— Изгубих приятелката си — каза Анн и въздъхна. — Ако операцията е успешна и Дик Мур отново открие себе си, Лесли ще се оттегли в някоя отдалечена крепост на душата си, където никой от нас няма да може да я намери.
— Може би тя ще го напусне — каза Гилбърт.
— Лесли никога не би направила това. Веднъж ми каза, че баба й Уест винаги й внушавала, че когато е поела някаква отговорност, тя не бива да се изплъзва от нея, независимо от последствията. Това е едно от основните й правила. Мисля, че е много старомодно.
Седмица по-късно госпожица Корнелия се стовари като лавина върху малката къща. Гилбърт го нямаше и Анн беше принудена да отрази удара сама.
Госпожица Корнелия не издържа поне да свали шапката си, преди да започне.
— Анн, нима искаш да кажеш, че е истина това, което чух. Доктор Блайт бил казал на Лесли, че Дик можел да се излекува, а тя щяла да го заведе в Монреал да го оперират?
— Да, истина е, госпожице Корнелия — отвърна Анн смело.
— Е, това е нечовешка жестокост, ето какво е — каза госпожица Корнелия, силно развълнувана. — Смятах доктор Блайт за почтен човек. Не бих си помислила, че той е виновен за това.
— Доктор Блайт сметна за свой дълг да каже на Лесли, че има шанс за Дик — каза Анн храбро, — и аз съм съгласна с него.
— О, не, не си, скъпа — каза госпожица Корнелия. — Никой човек с мъничко съчувствие не би бил съгласен.
— Капитан Джим е съгласен.
— Не ми цитирай този стар глупак — извика госпожица Корнелия. — И не ме е грижа кой е съгласен с него. Помисли, помисли си какво означава това за горкото измъчено момиче.
— Ние мислим за това. Но Гилбърт смята, че един лекар трябва преди всичко да се грижи за болните.
— Това е точно по мъжки. Но аз очаквах нещо по-добро от теб, Анн — каза госпожица Корнелия, по-скоро натъжена, отколкото разгневена. После продължи да бомбардира Анн с досущ същите доводи, с които последната беше атакувала Гилбърт преди това. Анн доблестно защитаваше съпруга си с оръжията, които той беше използвал за собствена защита. Свадата продължи дълго, но накрая госпожица Корнелия се отказа.
— Това е долно безобразие! — заяви тя, почти разплакана. — Точно това е, долно безобразие! Горката, горката Лесли!
— Не мислиш ли, че би трябвало да се вземе пред вид и мнението на Дик? — умоляваше я Анн.
— Дик! Дик Мур! Той е достатъчно щастлив. Той е по-благовъзпитан и по-достоен член на обществото сега, отколкото преди. Ами че той беше пияница и може би нещо по-лошо. Ще го освободите ли пак, за да буйства пиян по кръчмите?
— Той може да се поправи — каза бедната Анн.
— Как ли не! — отвърна госпожица Корнелия. — Дик Мур получи нараняванията, които го доведоха до това състояние, в пиянска свада. Той заслужава съдбата си. Тя го сполетя за наказание. Не мисля, че на доктора му е работа да се бърка в божието наказание.
— Никой не знае как е бил ранен Дик, госпожице Корнелия. Може изобщо да не е било в пиянска свада. Може да е попаднал в засада и да са го ограбили.
— Ще го повярвам на куково лято — каза госпожица Корнелия. — Добре, същността на това, което ми казваш, е, че всичко е решено и няма смисъл да се говори. Ако е така, ще си държа езика зад зъбите. Нямам намерение повече да предъвквам нещата. Когато е писано нещо да стане, аз съм безпомощна. Но бих искала да се уверя, че наистина трябва да стане. Сега ще посветя силите си да утешавам и да подкрепям Лесли. И в крайна сметка — добави госпожица Корнелия, озарена от надежда — може би нищо не може да се направи за Дик.