Керванът на робите
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Керванът на робите». Краткое содержание книги:
Понастоящем вътре се намираше единствено фелдфебелът. Когато видя, че подофицерът се приближава, пазачът почтително се отдръпна настрани.
— Нося ти ядене — подвикна фелдфебелът надолу, — кисрах и печени риби, храна, каквато никой затворник не получава. По-късно ще накарам да направят мерисах и да ти донесат пълна кана.
Фелдфебелът стоеше до колене в полуразложени нечистотии.
— Аллах да те възнагради — отвърна той, — но нямам никакъв апетит.
— Тогава остави си яденето за после!
— Къде ли да го оставя? Нима на това място може да се пази храна?
— Ямата наистина не е предназначена за подобна цел. Да ти го увия ли в едно одеяло?
— Да, и… познавам те. Аллах ти е дал добро и благодарно сърце. Отнасял ли съм се някога строго към теб?
— Не.
— Можеш ли да ме упрекнеш, че някога съм те обидил или измамил?
— Никога.
— Тогава заслужи си благословията на пророка, като проявиш към мен милост!
— Какво трябва да направя!
— Извади ме оттук и ми разреши да се нахраня горе при теб. После можеш пак да ме спуснеш в ямата.
— Нямам това право.
— Кой може да ти забрани? Нали сега ти си повелител в серибата! Или си мислиш, че нямаш право да вършиш каквото пожелаеш?
Булукът се почувствува засегнат на чест. Ето защо отговори:
— Аз съм предводителят. Каквото поискам, това ще стане.
— Тогава ти липсва добра воля. Не бих си го помислил.
— Твърде опасно е. Колко лесно можеш да избягаш!
— Да избягам ли? Та това е съвсем невъзможно. Нямам оръжия. Можеш веднага да ме застреляш. А и твоите петдесет войници навярно ще са достатъчни да осуетят бягството ми.
— Така е — обади се замислено булукът.
— А не бива и да забравяш, че няма вечно да кисна тук. Абу ал Мот умее да цени заслугите ми и щом се върне, много бързо пак ще стана фелдфебел.
— И аз мисля така — искрено призна подофицерът.
— Тогава ще мога да ти се отплатя, ако сега малко ми облекчиш положението като затворник. И тъй, мисля, че ще ми изпълниш тази малка молба.
— Добре, ще рискувам. Но понеже трябва да изпълня дълга си, не бива да ми се сърдиш, ако заповядам на поста да бъде готов незабавно да те застреля, в случай че се отдалечиш на повече от две крачки от ямата.
— Заповядай му! Това е твое задължение и ще постъпиш много добре, ако го изпълниш.
Булукът се приближи до поста, за да му даде съответната заповед, а долу в ямата чаушът доволно поглади брадата си и промърмори:
— Това бе само един опит и той излезе успешен. Аллах ще го просветли да приеме и други мои предложения. Няма да се върна повторно в тази дупка и Абд ал Мот, дано Аллах го унищожи, няма повече да понижи нито един фелдфебел в обикновен войник!
В този момент горе, в края на ямата, отново се появи булукът заедно с поста. Двамата спуснаха въже, по което чаушът се изкатери. Щом стигна горе, той седна на земята и незабавно се нахвърли върху яденето. Постовият се оттегли на разстояние, откъдето не можеше да чува разговора им, но държеше пушката си готова за стрелба. Подофицерът зае място срещу затворника, погледна с удоволствие с какъв апетит се хранеше, а после му каза:
— Докато аз командвам тук, винаги ще получаваш не по-малко изобилна и не по-малко вкусна храна. Надявам се, че ще ми бъдеш признателен!
— Бъди сигурен. Знам, че ще мога да ти се отблагодаря, защото след време самият аз ще стана господар на голяма сериба и ще предприемам много доходни походи за роби.
— Ти ли? — учудено попита булукът.
— Да, аз! — кимна другият.
— Имаш ли необходимите пари?
— Пари ли? Та нима са нужни пари?
— Много, страшно много пари, цяло състояние, каквото притежава и Абу ал Мот.
— Хм-м! Мислиш ли, че той и преди го е имал?
— Не знам.
— Но аз знам. Служил съм му дваж по-дълго от теб и цялото му минало ми е известно.
— Тогава ти си единственият, който знае откъде произхожда той и какъв е бил.
— Абд ал Мот е арабин от племето на хомрите и беше много беден. Служеше като обикновен войник при един ловец на роби и също като мен стигна до чауш.
Това не беше истина, но старият бе скроил определен план и с този измислен разказ целеше да спечели булука на своя страна.
— Беден ли е бил? — попита подофицерът. — И отначало е бил само булук, а после и чауш, също като теб и мен?