Смърт край Нил

— Джоана не беше там.

— Да, но знаеше случая много добре. И такова предположение е типично за нея.

— Винаги говориш против Джоана, мамо.

Поаро бързо смени темата. Имал намерение да направи голяма покупка в един магазин в Асуан. Избрал красиво златно украшение при един от местните търговци. Разбира се, преди всичко трябвало да се плати, но…

— Казват, че щели, как се казва, да ми го препратят в къщи, на не много висока цена. Мислите ли, че ще го получа?

Мисиз Алертън каза, че доколкото знае, много хора са получили по този начин директно в Англия закупените стоки от подобни магазини и че всичко е пристигнало в изправност.

— Добре. Тогава и аз така ще направя. Но знаете ли какви проблеми има човек, когато е в чужбина и му изпратят колет от Англия! Случвало ли ви се е? Получавате ли колети, когато сте в чужбина?

— Не, нали, Тим? Понякога ти получаваш книги, но, разбира се, не сме имали никакви проблеми.

— А, да, но с книгите е различно.

Десертът беше сервиран. Тогава без предисловие полковник Рейс стана и направи съобщението си.

Той спомена накратко за престъплението и съобщи, че перлите са откраднати, като помоли пътниците да останат в салона, докато корабът бъде претърсен. След това, ако пътниците се съгласят, а той бил сигурен в това, те също щели да бъдат претърсени.

Поаро стана тихо от мястото си. Около него се надигна лек шум от подозрителни, възмутени, развълнувани гласове…

Той настигна Рейс при вратата и му прошепна нещо на ухото.

Полковникът го изслуша, кимна и направи знак на един стюард. Каза му нещо кратко и след това излезе с Поаро на палубата, като затвори вратата след себе си.

Постояха няколко минути край парапета. Рейс запали цигара.

— Идеята ви не е лоша — каза той. — Скоро ще разберем дали сте прав. Давам им три минути.

Вратата на трапезарията се отвори и се появи същият стюард. Той поздрави Рейс и каза:

— Съвсем правилно, сър. Една дама веднага иска да говори с вас.

— Така ли? — каза със задоволство Рейс. — Коя е тя?

— Мис Бауърс, сър, медицинската сестра.

На лицето на полковника се изписа лека изненада.

Доведете я в салона за пушене и не позволявайте на никой друг да излиза.

— Да, сър, другият стюард ще се погрижи за това.

Той се върна в трапезарията, а Поаро и Рейс отидоха в салона за пушене.

— Бауърс, а какво ще кажете? — измърмори Поаро.

Току-що бяха влезли в пушалнята, когато стюардът отново се появи с мис Бауърс. Той я въведе и излезе, като затвори вратата.

— Е, мис Бауърс? — Полковник Рейс я погледна въпросително. — Какво има?

Медицинската сестра беше както винаги спокойна и невъзмутима.

— Извинете ме, полковник Рейс, но при тези обстоятелства реших, че е най-добре да говоря незабавно с вас и да ви върна това.

Като отвори малката си черна чантичка, тя извади огърлица от перли и я сложи на масата.