Аристократът
- Автор: Каултър Катрин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аристократът». Краткое содержание книги:
За да получи наследството на ексцентричния си дядо, Брант трябва да изпълни едно странно условие — да се ожени за Дафни… Как ли пък не, решава младият красавец, свикнал да се наслаждава на живота. Докато не среща Дафни…
Той изчака, докато майка му затвори вратата, после седна на края на леглото, отметна чаршафа и вдигна нощницата й.
— Какво правиш? — изненада се тя. Какво ли бе намислил… тук, в болницата, пред всичките тези сестри, които сновяха наоколо?
— Ребрата ти — обясни кратко Брант и ги отви. — Бива си ги — заключи накрая, като огледа виолетовите и жълти ивици по тях. Беше слабо да се каже, че телефонното обаждане на майка му го уплаши. Той изстина, вцепени се и се обля в студена пот, докато Алис най-после успя да го накара да повярва, че Дафни е добре.
— Ще успея да дойда на демонстрационния мач, обещавам. Няма да те изоставя.
Брант погледна за миг плоския й корем и внимателно я зави.
— Ще видим за мача — отвърна той и за миг затвори очи. Чудеше се дали трябва да й каже, че е пометнала. Не, това нямаше да промени нищо, а би я накарало да се чувства виновна. Съвсем ранна бременност, обясни докторът. Втори месец. Тръсна глава и си повтори, че е прав. Почувства как пръстите й се свиват около ръката му.
— Какво има, Брант? Сигурно си много уморен от пътуването.
— Защо поне веднъж не помислиш само за себе си? Кой го интересува дали аз съм уморен или не?
От острия му тон тя понечи да се надигне, но главата отмъстително я заболя.
— Мен ме интересува — каза тихо. — Много ме интересува.
Той забеляза проблесналата в очите й болка и се надигна:
— Време ли е за болкоуспокояващото?
— Сигурно — призна Дафни и бавно обърна глава към него.
— Ще говоря със сестрата. Сега си почивай, скъпа, а довечера ще дойда пак да те видя.
— Ще погледнеш ли Гуен?
— Дори ще се погрижа да й дадат болкоуспокояващо.
Даф е имала късмет, голям късмет, помисли Брант по-късно, когато видя мерцедеса. Камионът го бе ударил откъм страната на шофьора. Отново се изпоти, ала влажният климат в Кънетикът нямаше нищо общо с това.
Три дни по-късно той замина отново за тренировъчния лагер с обещанията на Дафни, че ще остане при майка му и няма да се тревожи.
— И без това нищо друго не можеш да направиш — успокои я Брант. — Гуендолин ще е готова чак след седмица.
Тя силно го прегърна и направо примижа от болката в ребрата. Той я погали по гладката буза:
— Ще ти се обадя довечера, скъпа.
Същия ден следобед Уинтърспуун заключи бърлогата и пристигна в Кънетикът.
— Вие ще се грижите за госпожица Дафни — нареди той на Алис Ашър, — а аз ще се заема с готвенето.
— Не мога да си представя, че само ме изкомандва и аз свих знамената и напуснах бойното поле — призна Алис по-късно пред Дафни.
— Уинтърспуун е тоталитарист, но има добро сърце — усмихна й се Дафни. Знаеше, че не бива да се смее. Все още я болеше.
През следващата седмица Алис имаше и други поводи да се чуди. Дафни бе толкова неуверена в себе си, ала постоянният поток от посетители и всичките съпруги на футболисти я накараха бързо да осъзнае, че хората много обичат снаха й.
На тринайсети август, когато влезе в стаята й, премигна от изненада. Дафни си събираше багажа.
— Заминавам за Детройт да гледам мача на Брант — съобщи тя с нетърпящ възражения глас.
— Не трябваше ли да поговориш с доктора…
— След половин час Уинтърспуун ще ме закара до летището. Аз съм съвсем добре, Алис, честна дума.
— Но какво ще каже Брант?
— Той не знае — намигна й Дафни. — Това е изненада.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Доктор Лоури закъсняваше и Дафни прелистваше списанията в чакалнята. Нито едно спортно, помисли с раздразнение.
— Госпожа Ашър?
— Да — вдигна тя поглед към сестрата.
— Доктор Лоури ще дойде всеки момент. Бихте ли минали в кабинета?
Дафни послушно влезе в малката стерилна стая и седна на единствения стол. Сестрата й подаде един хартиен халат и започна да подготвя инструментите.
— Защо трябва да обличам това нещо? — попита Дафни. — Нали става дума само за ребрата и за главата ми?
— Доктор Лоури ще иска да ви направи и кратък вътрешен преглед.
— Но защо? Преди шест месеца ми правиха пълни изследвания.
— Сигурно иска да провери дали всичко е наред след спонтанния аборт.
— Спонтанен аборт ли? — повтори тя и не позна гласа си.
Сестрата я погледна и й се усмихна:
— Няма за какво да се безпокоите. Това е елементарна операция, а и вие бяхте едва във втория месец. Сигурна съм, че вече сте добре.
Тя потупа Дафни успокоително по рамото и излезе.
Дафни се преоблече като автомат в странния хартиен халат и приседна на ъгъла на гинекологичния стол. „Загубила съм детето си, а никой не си е направил труда да ми го каже. Мили Боже, та аз дори не знаех, че съм била бременна!“