Пет за четири [Hot Six - bg]

— Добра среща, мой човек! — провикна се Откаченяка. — Отдавна не съм те виждал. Как е животът?

— Не мога да се оплача — отвърна Морели.

За разлика от Откаченяка Дуги не беше чак толкова друсан — при вида на Морели подскочи като ужилен и без да иска, настъпи Боб. Боб излая стъписано, заби зъби в крачола му и откъсна ей такова парче.

Баба Мазур открехна вратата на спалнята и надзърна в хола.

— Какво става тук? — поинтересува се тя. — Да не пропускам нещо?

Дуги бе заел стартова позиция и се бе приготвил при първа възможност да търти към вратата. Не му се стоеше в едно и също помещение с ченге от нравствената полиция. Липсваха му много качества, необходими, за да преуспее като престъпник.

Морели вдигна ръце — един вид, предава се.

— Аз бях дотук — оповести.

Целуна ме колкото да не е без хич по устата и се обърна да си ходи.

— Я чакай! — спрях го аз. — Трябва да поговорим. — Погледнах към Откаченяка. — На четири очи.

— Ама разбира се — каза Откаченяка. — Нямате проблем. Признателни сме ти за мъдрия съвет относно фармацевтиката. Ще се наложи ние с Дуги да потърсим други възможности за професионалната му изява.

— Отивам да си легна — съобщи баба, след като Дуги и Откаченяка си тръгнаха. — Нещо не ми се вижда интересно. По ми хареса оная вечер, когато се въргаляше на пода с онзи, агента по залавяне на неявили се в съда.

Морели ме стрелна с поглед: какво си оплескала пак!

— Тя е дълга и широка — заоправдавах се аз.

— А, не се и съмнявам.

— Сигурно сега не ти е до това да слушаш цялата дълга отегчителна история — настоях аз.

— Както личи, е доста забавна. Така ли ти отиде предпазната верига?

— Не. Нея я бастиса Морис Мънсън.

— Оная нощ не си си губила времето.

Въздъхнах тежко и пак се свлякох върху канапето.

Морели се разположи във фотьойла отсреща.

— Е, казвай сега!

— Знаеш ли нещо за килимите?

— Знам, че ги слагат на пода.

Разправих му за Откаченяка и за килима за един милион долара.

— Мен ако питаш, не килимът е струвал един милион долара, а онова, което е било вътре в него — рече Морели.

— Като например?

Той само ме погледна.

Започнах да играя на „топло — студено“.

— Значи е било достатъчно малко, за да се помести вътре в килима. Дрога?

— Видях малко от записа, който охранителната камера е направила преди пожара в сградата на Рамос — поясни Морели. — Вечерта, когато се е срещал с Рейнджъра, Рамос е минал покрай камерата със сак. А когато си е тръгнал, Рейнджъра е носел същия сак. Сред престъпния свят се говори, че на Артуро Столе му се губят доста мангизи и той искал да си поприказва с Рейнджъра. Какво мислиш?

— Мисля, че Столе може би снабдява Рамос с дрога. Рамос я дава на някого да я разфасова и пласира и накрая прибира сакче, натъпкано с мангизи, част или всичките от които принадлежат на Столе.