Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Казвала ли съм ти, че изобщо не ми се нрави, когато започнеш да ми се правиш на покровителствен, интелектуално по-извисен мъжкар?
— Вероятно си го споменавала, но не през последните пет минути.
Мърси го изгледа войнствено, след което се доближи и седна на една напечена от слънцето скала. Лекият ветрец бе разрошил гарвановата коса на Крофт. Беше с черните си панталони, и както винаги, с тъмна риза. Беше вдигнал едното си коляно и бе сложил ръка върху него, докато се взираше в прекрасните простори, ширнали се пред тях.
Тъмните цветове по него контрастираха на слънчевата светлина и всички ярки нюанси, които ги заобикаляха.
Мърси откъсна поглед от Крофт и се насили да разгледа пейзажа. Трябваше да признае, че е великолепен. Купчинки крехки диви цветя цъфтяха в невероятно изобилие, като се опитваха да дадат всичко от себе си в краткото време, което им бе отредено от природата. Тревистият килим, в който растяха, беше тучно зелен. Върху далечните върхове блестеше сняг. Слънцето топлеше раменете им.
— Принципите на Фалконър — с въздишка рече Мърси.
— Това пък какво означава?
Тя сви рамене.
— Единствено това, че е типично от твоя страна повече да се притесняваш от вероятността да смажа някое диво цвете, отколкото от вероятността наистина да те изнудя.
— Мърси, и двамата знаем, че не можеш да ме изнудиш. Недей да отправяш заплахи, които няма да изпълниш.
— Значи няма да ми разкажеш за миналото си?
— Не сега. Може би никога няма да ти разкажа. Повярвай ми, скъпа, наистина не ти трябва и да чуваш за него.
Тя се замисли върху този въпрос.
— Може би си прав. Добре, приемам правото ти да запазиш мълчание. Но искам да ми отговориш на някои въпроси във връзка с Гладстоун. Те засягат и мен и искам да знам какви са твоите планове.
— Казах ти плановете си. Искам да намеря нещо, каквото и да е, което би могло да свърже Гладстоун с Еган Грейвз.
— Мислиш, че ще намериш доказателства в хранилището?
Крофт кимна.
— Това е най-вероятното място. Ако не са там, тогава може би в кабинета му. Трябва да проверя и двете места тази вечер, докато тече тържеството. Изабел каза, че очакват близо петдесет гости.
— Толкова повече се увеличават шансовете да те открият.
Той поклати глава.
— Не, толкова по-лесно ще ми бъде да изчезна.
Мърси потрепера.
— Как ми се иска да се откажеш от тази работа, Крофт.
— Не мога.
Тя осъзна простата истина в тези му думи и въздъхна.
— Не, не можеш просто да се откажеш, нали? Ти си Крофт Фалконър и това значи, че трябва да затвориш всички страници, да попълниш всички празноти в това, което знаеш, да си сто процента сигурен. Нищо не бива да се оставя в ръцете на случайността. Нито един въпрос не бива да остане без отговор.
— Един затворен кръг.
— Каква беше тя, Крофт? Младата жена, която си отишъл да спасиш там, на Карибите?
Той се поколеба, а после, за най-голямо учудване на Мърси, отвърна на въпроса й.
— Осемнайсетгодишна. Хубава. Руса. Добре сложена. Жизнена. Когато я измъкнах от онзи остров, тя вече не беше осемнайсетгодишна, хубава, руса, добре сложена и жизнена. Беше се побъркала от наркотиците, вярваше, че Еган Грейвз е местният месия на небесното спасение и смяташе, че изпълнява своя дълг към църквата, като спи с деловите приятели на Еган.
— Тъжна история.
— Да.
Мърси прехапа долната си устна и се замисли за миг.
— Как е сега?
— Баща й казва, че му трябвала цяла година, за да я откаже от наркотиците и да я убеди, че Грейвз не е нищо повече от сутеньор и наркопласьор. Но преди две години влезе в колеж и още е там.
Мърси неволно въздъхна с облекчение.
— Значи ще се оправи.
— Така изглежда.
— Ти си я спасил — тихо каза Мърси. — Сигурно вече щеше да е мъртва, ако не беше й се притекъл на помощ. Говорите ли си понякога? Виждаш ли я от време на време?
— Не. Тя не ме помни. Онази нощ беше изпаднала в истерия. Също като останалите, които успях да възпра, за да не се хвърлят в пламъците. Предадох ги на Рей още преди да съмне. Той ме чакаше в една лодка на няколко километра от брега. Така и не видях нито едно от децата тогава, а и те не успяха да ме огледат добре. Казах на Рей, че Грейвз е мъртъв.
— Рей?
— Рей Чандлър. Именно неговата дъщеря трябваше да спася от онзи остров. Той е човекът, който искаше най-много Грейвз да му падне в ръцете.
— Той те е помолил да отидеш?
— Да.
— Не си получил пари за услугата?
Крофт я изгледа странно.
— Не и от Рей Чандлър — тихо отвърна той. — Бях му длъжник.
— Защо?
— Рей работи за правителството. Едно време ми направи услуга. Затвори си очите, когато ми трябваха няколко отговора от една папка с етикет „Строго секретно“.