Кланът на пещерната мечка

Когато Айла влезе, Иза дремеше, но се събуди от стъпките и. Детето вдигна зайчето да го види знахарката, като и показваше раните му. Едно време и Иза бе съжалявала невръстни животинки и им бе оказвала по малко първа помощ, но никога не бе носила животно в пещерата.

— Айла, на животните не им е мястото в пещерата — каза и тя със знаци.

Изпълнените с надежда очаквания на Айла станаха на пух и прах, тя притисна зайчето о себе си, поклони се тъжи тръгна да си върви, а очите и се изпълниха със сълзи.

Иза забеляза разочарованието на момичето.

— Е, щом си го донесла, може и да го погледна — каза тя.

Айла засия и подаде раненото животинче на Иза.

— Животинчето е жадно, донеси му вода — нареди и с жестове Иза.

Айла бързо наля бистра вода от големия кожен мех и донесе препълнена чаша. Иза дялкаше трески от едно дърво. Току-що отрязаните кожени ленти се търкаляха по земята и щяха да послужат за превързване на треските.

— Вземи меха с вода и го напълни, Айла, водата е на привършване, а после ще я кипнем. Ще трябва да почистя раната — разпореди се жената, докато стъкваше огъня и слагаше няколко камъка в него. Айла грабна меха и хукна към вира. Водата бе съживила животинчето и когато момичето се върна, то хрупаше семената и зърната, дадени му от Иза.

Когато Креб се върна по-късно, за свое учудване видя Иза да кърми рожбата си, а Айла пък гушнала зайчето. Видя треската на крачето му и улови погледа на Иза, който казваше „Какво друго ми оставаше?“ Докато вниманието на момичето бе изцяло посветено на живата и кукла, Иза и Креб разговаряха с безмълвни знаци.

— Какво я е накарало да донесе заек в пещерата? — запита Креб.

— Било е ранено. Донесла ми го е да го излекувам. Откъде да знае, че не е прието да носим животни вкъщи. Но тя не се е заблудила в чувствата си, Креб, мисля, че притежава интуиция на знахарка. Креб — поспря Иза — и без това исках да разговарям с теб за нея. Нали знаеш, че не е красавица?

Креб погледна към Айла.

— Привлекателна е, но не е красавица, права си — съгласи се той. Но какво общо има това със заека?

— Каква е вероятността някога да се задоми? Никой мъж с достатъчно силен тотем за нейния няма да я вземе. Той може да избира измежду най-хубавите жени. Какво ще стане с нея, когато стане жена? Ако не се задоми, няма да има положение.

— И аз съм мислил за това, но какво да се прави?

— Ако стане знахарка, ще си има свое собствено положение — подметна Иза — а и ми е като дъщеря.

— Но тя не е от рода ти, Иза. Не е родена от теб. Дъщеря ти ще продължи рода ти.

— Знам. След като вече имам дъщеря, защо да не може да обуча и Айла? Не я ли нарече, докато я държах в ръце? Не извести ли тотема и в същото време? Това я прави моя дъщеря, нали така? Приеха я, вече е от Клана, нали? — запита с плам Иза, а после побърза да продължи от страх, че отговорът на Креб няма да е благоприятен. — Според мен тя има вродена дарба за това, Креб. Проявява интерес, все пита, докато изработвам целебните си магии.