Иредзуми

— Сега нямам време да разговарям; точно върша една работа — изведнъж се сепна, втурна се в задното помещение на чайната и почти веднага се появи отново, като ругаеше под нос. — Тръгнала си е… — после сви рамене. — Е, добре, ще се върне. Продава ми недъгавото си дете за участник в шоуто — поясни той, потвърждавайки предположението на Хирата. — Бедното същество се е родило без крака. Кой ще го иска, ако не съм аз? Та за какво говорехме?

— За търговеца на лекове — подсказа му Хирата.

— А-а — малките лукави очички на Плъха проблеснаха между кичурите сплъстена коса. — Опасявам се, че не успях да го намеря. Съжалявам.

— Но е минал само един ден — възрази Хирата.

— Плъха има уши и очи из цял Едо. Щом не са видели Чойей до този момент, значи или е напуснал града, или изобщо не е бил тук.

Разочарованието на Хирата се превърна в гняв.

— Платих ти добри пари — каза той и сграбчи Плъха за яката. Великанът пристъпи към него. — Отказваш ли се от сделката?

— Стой, Кьоджин! О, не. Съвсем не! — Плъха бързо бръкна в кесията си на кръста и извади от там шепа монети, които подаде на Хирата. — Ето ви ги. Връщам ви ги изцяло с моите извинения.

Подозренията засилиха гнева на Хирата, щом тикна монетите в кесията си. Откога Плъха доброволно връща пари?

— Май се опитваш нещо да ме изиграеш? — и той разтърси собственика на атракцията тъй, че главата му заподскача. — Чойей ли ти плати?

— Не, не! Честно!

Плъха се съпротивяваше. Великанът сграбчи Хирата. Накрая Хирата се предаде и пусна Плъха.

— Само ако разбера, че си ме лъгал, ще те тикна в затвора! — закани се Хирата и пое надолу по уличката да вземе коня си. Време беше да се изправи срещу Ичитеру.