Убий всички адвокати
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: solomon vs. lord #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Убий всички адвокати». Краткое содержание книги:
Кой не иска да убие адвокат? Сто и петдесет килограмов марлин пред вратата си е доста смъртоносна заплаха, дори и според стандартите на Южна Флорида. Как Стив Соломон ще обясни на съдружничката си, че бивш клиент желае смъртта му? Виктория Лорд е свикнала с минаването напряко в името на победата… но да нарушиш закона, за да загубиш? Соломон и Лорд са атакувани от местно радио, известен психиатър иска да стане първа дружка на Стив, убиец е пуснат на свобода. Дали разрастващата се катастрофа — професионална и лична — ще сложи край на известното адвокатско дуо „Соломон и Лорд“?
— Бил съм експерт в доста дела за попечителство — каза Кригър.
„Да. Делото на покойната Нанси Лем като начало“.
— Поправи ме, ако греша, адвокате, но съдът не предпочита ли майките пред бащите, да не говорим за вуйчовците?
— Само при много малки деца — отвърна Стив. — И то не когато майката е видимо непригодна.
— „Видимо непригодна“. Доста грубо от твоя страна. Значи не вярваш в реабилитацията, адвокате?
— За Джанис ли става дума, или за теб?
— Наистина ли искаш да навлизаме в това, Соломон? Защото ще съм принуден да те попитам дали лошото ти представяне в моя случай не доказва, че си „видимо непригоден“ адвокат?
— Джанис не става за майка и мога да го докажа.
— Ще имаш тази възможност, адвокате.
— Кригър, защо не спреш да си вреш носа в семейните ми дела?
Джанис, която седеше до него, се разсмя:
— Късно е, братче. Доктор Бил ще свидетелства в моя полза.
— Нямам търпение да го подложа на кръстосан разпит — каза Стив.
— Нови адвокатски номера ли? — попита Кригър. — Шикалкавене и баламосване. Нищо чудно, че Шекспир е казал: „Да убием всички адвокати!“
— Един Шекспиров злодей го казва — отвърна Стив, спомнил си по чудо една отдавнашна лекция по литература в университета. — Касапинът Дик го казва в една от пиесите за Хенри Някой си. Съзаклятниците искат да свалят правителството, така че решават първо да избият адвокатите, за да им е по-лесно. Вадиш думите от контекста, така както изкарваш и сестра ми светица.
— Пак увъртания! — скастри го Кригър. — Пак хитри номера и фокуси. Да, така е: да убием всички адвокати, преди те да са ни убили.
Джанис се наведе към микрофона.
— Мисля, че Стив е способен на убийство. Когато отвлече Боби, счупи главата на Руфъс Тигпен.
— Не съм отвличал Боби. Спасих го от кучешката колиба, в която го беше заключила.
— Ако в бараката бях аз, а не Тигпен, и моята глава ли щеше да счупиш? — предизвика го Джанис.
— Няма да отговоря на това.
— Чухте ли, уважаеми слушатели?! — обади се доволно Кригър. — Мошеника се позовава на Петата поправка.
— Лайнар! — Стив удари с ръка по масата.
— Моля те без ругатни и гневни изблици, адвокате. Джанис, да повикам ли охраната?
— Не ме притеснява — отвърна тя. — Когато бяхме малки, го спуквах от бой.
— Да — отвърна Стив. — Пак беше с десет кила по тежка от мен.
— Трябва да ми благодариш. Как иначе щеше да се научиш да бягаш толкова бързо? — Джанис сниши гласа си, сякаш се канеше да сподели голяма тайна. — Карах го да яде тортички от кал.
— Задръж мисълта си, а вие не сменяйте станцията — разпореди се Кригър. — Продължаваме веднага след новините. — Посочи апаратната и свали слушалките си.
— Страхотно шоу! Соломон, ако искаш, покани и госпожица Лорд да дойде при нас. Ще ми се да я поразпитам за теб.
— Защо да не поговорим за теб? — попита Стив, докато новинарят буботеше във високоговорителите. — За теб и Аманда.
— Какво има да говорим? Спасих горкото момиче, както ти твърдиш, че си спасил племенника си.
— Не, не си. Убил си майка й, за да се добереш до нея. Ти си откачен педофил.
— Самозаблуда и истерия. Да не забравя да го отбележа в доклада си.
В същия миг в студиото влязоха двама униформени полицаи. Стив имаше натрапчивото усещане за дежа-вю. Веднъж вече го бяха арестували тук, за нападение над Арнолд Фрескин. Но тези двамата бяха от Маями, не брегови ченгета. Позна ги веднага. Бяха дошли снощи в къщата на Голдбърг и бяха взели показания. Родригес и Тиле. Латиноамериканско ченге и тъмнокожо ченге, точно като по телевизията. Родригес имаше тънки мустачки, а Тиле беше дребен атлетичен афроамериканец, досущ телевизионно ченге ала „Специален отряд“.
— Здравейте, господин Соломон — каза Родригес. — Това сестра ви ли е?
— Да! Арестувайте я, господа. Какво е този път? Притежание на наркотици? Нарушаване на гаранцията? Банка ли е ограбила сутринта?
— Госпожо Соломон — каза Тиле. — Снощи присъствахте ли, когато брат ви удари доктор Мирон Голдбърг по лицето?
— Да, фрасна му един право в ченето.
— Брат ви защити ли ви от доктор Голдбърг?
— Какво искате да кажете? — попита Джанис.
— Доктор Голдбърг заплашваше ли ви с огнестрелно оръжие?
Миг тишина.
— Хайде, Джанис — подкани я Стив. — Кажи им за узито.
— Господин Соломон, моля ви запазете тишина — каза Тиле.
— Доктор Голдбърг не правеше нищо — отвърна Джанис. — Стив се засили и му заби едно кроше.
— Това е лъжа! — Стив се надигна от стола си, но Родригес го сграбчи за рамото и го завъртя. Тиле му закопча белезниците, преди Стив да успее да каже, че иска да се обади по телефона.