Недостатъчно мъртъв
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лидия Шведова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Недостатъчно мъртъв». Краткое содержание книги:
Поне така представят първоначалната версия на старши детектив Рой Грейс, който се заема да разследва извратеното убийство на Кати Бишоп, красива млада дама от хайлайфа на Брайтън. Грейс стига до заключението, че Бишоп е проявил на пръв поглед невероятната способност да бъде на две места едновременно. Дали някой си е присвоил идентичността му, или пък той е доста изкусен лъжец? Разнищвайки фактите зад фасадата на привидно почтения живот на семейство Бишоп, детектив Грейс открива, че нищо не е такова, каквото изглежда.
А най-неочаквано в хода на разследването крехката стабилност на личния живот на Грейс заплашва да се пропука…
Вътре в нея изригна ледена вода. Тя грабна веригата, затваряйки отново вратата, като я задърпа в опит да я освободи, но веригата заяде, проклетото нещо заяде! Как можеше да заяде? Тя трепереше, викаше, заглушени отекващи писъци.
— Помощ! Помогнете ми! Помогнете ми! О, моля ви, ПОМОГНЕТЕ МИ!
После точно зад себе си чу стържещ метален вой.
Завъртя рязко глава. И го видя какво държеше в ръце.
Устата й се отвори, този път безмълвно, а гърлото й замръзна. Тя стоеше, скимтейки от страх. Като че ли цялото й тяло щеше да рухне. Без да може да се контролира, Софи се напика.
40
Чел съм, че опустошителните новини имат странно въздействие върху човешкия мозък. Той неизличимо споява в едно времето и мястото. Може би отчасти поради начина, по който сме направени ние, хората — за да ни отправи предупредителен сигнал за опасност в живота ни или в света.
Тогава не съм бил роден и не мога да гарантирам за това, но хората твърдят, че си спомняли точно къде са били и какво са правили, когато чули новината на 22 ноември 1963 г., че президентът Джон Кенеди бил убит от наемен стрелец в Далас.
Спомням си къде бях и какво правех, когато чух новината, че на 8 декември 1980 г. бяха застреляли Джон Ленън. Спомням си също така много ясно, че седях на бюрото в кабинета си и търсех в интернет изолационна тръба за електропроводници на марк II ягуар 3.8, седан от 1962 г., една неделна сутрин на 31 август 1997 г., когато чух новината, че принцесата на Уелс Даяна е загинала в автомобилна катастрофа в един тунел в Париж.
Но най-вече си спомням къде бях и какво точно правех онази юлска сутрин, единайсет месеца по-късно, когато получих писмото, което провали живота ми.
41
Рой Грейс седеше на бюрото в малкия си задушен офис в Съсекс Хаус в очакване на новини за Брайън Бишоп и си запълваше времето до оперативката в единайсет часа. Гледаше мрачно не по-малко мрачното изражение на почти четирикилограмовата кафява пъстърва, препарирана и монтирана в стъклена кутия, закачена на стената в офиса му. Беше поставена точно под кръглия дървен часовник — реквизит от фалшивия полицейски участък в „Сметката“, който Санди му бе купила през други, по-щастливи времена на една разпродажба.
Рибата я беше купил по внезапна прищявка от една сергия на „Портобело Роуд“. Когато имаше оперативка с млади полицайчета със свежи физиономии, той понякога я включваше в една все по-изтъркана шега за търпението и голямата риба.
На бюрото пред него се трупаше купчина документи, които трябваше внимателно да прегледа — част от подготовката за предстоящото след няколко месеца дело на Карл Венер, един от най-отвратителните перверзници, които Рой бе срещал в практиката си. Надяваше се, че ако не прецака подготовката, Венер щеше да бъде изправен пред няколко наслагващи се доживотни присъди откъм кофтито страна. Но човек никога не можеше да е сигурен какво ще направи някой от онези чалнати съдии, които се разхождаха наоколо.
Вечерята му, която беше избрал преди няколко минути от супермаркета АСДА, също беше на бюрото. Сандвич с риба тон, все още в прозрачната си пластмасова кутийка с жълт стикер, на който пишеше „Ниско съдържание!“, ябълка и десертче „Туикс“, заедно с кутийка диетична кола.
Няколко минути остана загледан във водопада от електронни съобщения, като отговори на някои, а повечето изтри. Колкото и бързо да се разправяше с тях, изсипваха се все нови и броят на останалите без отговор в кутията за входящи документи гонеше двеста. За щастие Елинор щеше да се оправи с повечето от тях. Тя вече беше изчистила дневника му — автоматичен процес, когато започваше голямо криминално разследване.
Беше оставила само неделния обяд със сестра му Джоди, която не беше виждал повече от месец, и напомняне да купи подарък и картичка за рождения ден на кръщелницата си Джей Сомърс, която идната седмица ставаше на девет години. Чудеше се какво да й купи… и реши, че Джоди, която имаше три — кои по-малки, кои по-големи — деца, ще знае по-добре. Освен това си отбеляза наум да отложи обяда, ако замине за Мюнхен.
Около петнайсет съобщения бяха свързани с полицейския отбор по ръгби, на който беше избран за председател през есенния сезон. Те всички подсещаха остро, че въпреки славната топлина на днешния ден след по-малко от четири седмици идваше септември. Лятото свършваше. Дните бяха вече забележимо по-къси.
Грейс натисна един клавиш, за да извика софтуерния пакет „Вантидж“ на вътрешната компютърна полицейска система и да провери какви произшествия бяха записани през последните няколко часа. Докато плъзгаше поглед по оранжевите букви, нищо не привлече окото му. Все още беше твърде рано — по-късно щеше да има колкото щеш сбивания, нападения и побои. Пътнотранспортни произшествия на шосето от Лондон за Брайтън. Открадната чанта. Крадец в отдела на „Теско“ на „Баудъри Роуд“. Открадната кола, зарязана на бензиностанция. Избягал кон на шосе А27.